В „Радиоенциклопедия” всеки четвъртък през август: поредицата „Скъпоценните камъни на България”

публикувано на 27.05.10 в 11:17

Снимка: Архив

Български следи в гемологията

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Музеи и дарители

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Скъпоценните камъни и здравето

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Имената на скъпоценните камъни

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

25 август
Имената на скъпоценните камъни
Една част от имената на минералите са от древно гръцки и латински: сапфир от гръцкото "сапфериос" – син, рубин от латинското "рубер" или "рубрум" – червен.
Не са малко скъпоценните камъни, чиито имена са преминали през няколко езика. Пример за това е смарагдът, известен още като изумруд. Названието идва от персийското смарагд, което минава първоначално през гръцки, а по–късно през латински се превръща в смарагдус, есмералде.
Често минералите са наричани на първоначалните места, където са откривани – андалузит, мурманит, мусковит. Някои минерали са свързани с техните лечебни свойства, понякога от името на минерала може да се съди и за неговия състав. Не са никак малко имената на минералите, назовани на техните откриватели, както и на известни лица и институции.
В разговора за имената на скъпоценните камъни участват гл. асистент Всеволод Курчатов, доц. Богдан Каменов от СУ ”Св. Климент Охридски” и доц. Руслан Костов от Минно-геоложкия университет ”Св. Иван Рилски”.

18 август
Скъпоценните камъни и здравето
Мнозина изследователи твърдят, че съвременната медицина е родена от минералотерапията в древни времена. В традициите на всички народи магическите камъни се вписват със своите необикновени целебни, защитни, антидемонични и дори съзидателни свойства.
Доц. Руслан Костов години наред проучва тези техни качества, описани в книгата му “Орфическа литика”. В предаването той дава примери за терапевтичното въздействие на минералите от различни култури.
Иван и Гергана Митеви от Хасково – автори на първата у нас “Енциклопедия на лечебните минерали”,разказват за нейното създаване, всички минерали ли са лечебни, как те пазят от отрицателни въздействия.
Представена е и традицията да се носят скъпоценни камъни според зодиите.

11 август
Музеи и дарители
Ще ви запознаем с минералогичното богатство и дарителите на най-големия в България – Националният музей “Земята и хората”. Ще ви разведем из залите на най-стария музей за скали и минерали у нас, създаден през 1894 г. в СУ “Св. Климент Охридски” от акад. Георги Бончев, както и из сбирката от минерали в Ловеч, дарение на доц. Васил Атанасов. Друг дарител на много музеи - Евгени Вулев от Пловдив, ще ни разкаже той самият как е станал колекционер.

4 август
Български следи в гемологията
В първата тема от поредицата ще отделим място на малко известни, но интригуващи факти, свързани с българите и науката за скъпоценните камъни – “гемология” като, например, първите фасетирани бижута и първата тегловна система от златни и минерални мъниста, намерени във Варненския халколитен некропол, за които разказва доцентът от Минно-геоложкия университет “Св. Иван Рилски” Руслан Костов. Нещо повече той дори допуска, че на нашия полуостров хилядолетие преди Китай е обособена Балканска нефритова култура.
Да не говорим за откритите от наши учени 10 нови за науката минерали, които представя доц. Камен Богданов от СУ “Св. Климент Охридски”.
А това е само част от тези факти, с които можем да се гордеем.

четвъртък, от 16.00 часа

По публикацията работи: Роза Дамянова

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!