Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Суперзвезда, легенда, ураган... Лайза Минели

Лайза Минели в "Кабаре".
Снимка: Архив
Предлагаме ви един зашеметяващ спектакъл от музика, ритъм, танц, талант, емоция, блясък и аристократичната магнетичност на родената на 12 март 1946 година суперзвезда – Лайза Минели.
Тя се е появила на бял свят в Холивуд. Майка й е звездната Джуди Гарланд – любимката на Америка, прочутата Дороти от “Магьосника от Оз”. Баща й е Винсънт Минели – един от най-изтъкнатите режисьори на Метро Голдуин Майер, заснел шедьоври като “Срещни ме в Сейнт Луис”, “Един американец в Париж”, “Бригадун”, “Кисмет”, “Джиджи”, “Мадам Бовари” и “Бащата на булката”. Бащата, майката и дъщерята са уникални с факта, че са единственото семейство, в което всички имат награда “Оскар”. Днес малко хора знаят, че Винсънт Минели е номиниран за “Оскар” за “Един американец в Париж”, а получава наградата за “Джиджи”. Вероятно повече са запознати с биографията на Джуди Гарланд и нейния “Юношески Оскар”, връчен през 1940 година за изявите й през 1939, най-ярки от които – в “Магьосника от Оз” и “Въоръжени бебета”. Но “Оскарът” на Лайза Минели е известен буквално на всеки, който някога е влизал в киносалон. Той е един от осемте, изсипали се като от рога на изобилието върху създателите на киношедьовъра на ХХ век – “Кабаре”.
Сали Боулс – ролята на живота й, носи на Лайза Минели пет престижни филмови награди, сред които “Оскар”, “Златен глобус”, БАФТА и “Давид на Донатело”. Любопитен факт е, че отначало Лайза си представя своя образ като някакво подобие на Марленe Дитрих. Безспорно това е и влиянието на бродуейската постановка на “Кабаре” с русокосата англичанка Джил Хоуърт в главната роля. Идеята за създаване на собствена, съвсем различна Сали Боулз идва, след като Лайза разказва за “Кабаре” на баща си. Винсънт Минели веднага я пита: “А как ще изглеждаш?”. Тя въобще не е подготвена за такъв въпрос: “Не знам. А как всъщност трябва да изглеждам?” – “И аз не знам” – казва Минели. След три дни Лайза отново го посещава и в кабинета му я очакват албуми, снимки, списания – всичко, което може да й помогне за подготовката на образа. За да вникне по-добре в атмосферата на епохата, Лайза дори започва да носи дрехи в стил 30-те години на ХХ век. А само няколко години преди това...
8 ноември 1964 година. В препълнената до пръсване зала на лондонския Palladium, публиката буквално спира дъха си. Никой не е очаквал, че едва 18-годишната Лайза Минели така ясно и недвусмислено ще затъмни и отпрати на втори план своята знаменита майка – Джуди Гарланд. Заради която, впрочем, залата всъщност е пълна... Ярката, вихрена, буквално прелитаща от единия до другия край на сцената Лайза и младият й, чувствен глас, опияняват слушателите като шампанско. На фона на искрящите, енергични изпълнения на дъщерята, интимната лирика на Джуди изглежда някак безпомощна и повехнала. Сдържаните, възпитани англичани, скачат от местата си, танцуват, тропат с крака и пеят заедно с Лайза. Съвсем объркана, Джуди се опитва да замаже нещата – няколко пъти тя се приближава до дъщеря си и я хваща за ръката. Като че ли се опитва да покаже, че е на сцената само за да научи дъщеря си на сценично поведение. Съперничеството между майка и дъщеря, което отначало изглежда добре отрепетиран трик, пред очите на стотици зрители започва да придобива драматични измерения. Сцената се превръща в място за разчистване на лични сметки, напрежението достига кулминацията си, а Лайза ликува – най-после тя е самата себе си, а не “дъщерята на Джуди Гарланд”. Сега всички ще разберат, че тя изобщо не прилича на майка си... В един момент момичето окончателно се изскубва от майчината опека и “на бис” изпява знаменитата песен на Тед Снайдър “Кой съжалява сега” – изпява я така, че тя прозвучава като обвинение - към майката, към бащата, а може би към кръстника Айра Гершуин, или към това чудовище – шоубизнеса, което поглъща в ненаситната си паст семейството й, детството й, таланта й и целия й живот?...
Лайза е звездата, осъществила две от легендите на американския шоу бизнес, получили най-престижните отличия: филма “Кабаре” с осем “Оскара” и телевизионното шоу “Лайза със Зет” с наградата “Еми”. И двете остават в историята на ХХ век като недостижими жанрови върхове. Годината е 1972, музиката и за двете създава Джон Кендър, стиховете – Фред Еб, постановчик е Боб Фос, а пред камерата е неотразимата и съвършена Лайза. Идеята за това шоу се ражда по време на снимките на “Кабаре” в Германия, когато усещането за духовна близост между Боб Фос и Лайза Минели прераства във взаимно възхищение. След феноменалния успех на филма, обзети от същата еуфория, двамата подготвят телевизионно биографично шоу с вицовото заглавие “Лайза със Зет”. Пред телевизионните камери и публиката в студиото, шоуто тече буквално на един дъх, прекъсвано единствено от възторжените овации. След ярка балада идва динамичен танцов номер, след него – госпъл, после отново лек танцувален фрагмент, а след това – интимна балада... “Тя е съвършен професионалист” – с нескриван възторг споделя в една от книгите си колежката на Лайза Шърли Маклейн. “Раздава се, изключително интелигентна е и знае какво иска...” Да, Лайза Минели винаги много точно знае към какво се стреми на сцената, дори когато пее толкова банално-популярно “парче” като “My Mammy” на Бърлин, звучало още през 1927 в първия в историята звуков филм. Нейната интерпретация носи разтърсващото чувство за суинг и лична изповед, сякаш е предназначена специално за собствената й, винаги и въпреки всичко обожавана майка – Джуди Гарланд.
Лайза Минели е една от едва 12-те личности от шоубизнеса, спечелили едновременно “Оскар”, “Еми”, “Грами” и “Тони”. Първата “Тони” й е присъдена през 1965 за главната роля във “Флора – Червената заплаха”. Тогава 19-годишната Лайза става най-младата актриса, печелила най-престижната американска театрална награда. През 1974 Минели е отличена със Специална награда “Тони” –“за придаване на блясък на последния бродуейски сезон”.
През 1990 Националната Академия за звукозаписни изкуства и науки присъжда първите “Грами – Легенди” за “изключителен принос и влияние в звукозаписа”. Първите четирима отличени са Андрю Лойд Уебър, Уили Нелсън, Смоуки Робинсън и Лайза Минели. На церемонията, преди да получи златното грамофонче, Лайза изпява знаменития хит “Губя разума си” от мюзикъла “Лудории” на Стивън Сондхайм, излязъл на Бродуей през 1971. Интерпретирана за първи път от Дороти Колинз, песента става любим хит на много популярни певци като Шърли Беси или Майкъл Бол, но най-успешната й версия е тази на Лайза Минели от албума й, озаглавен “Резултати” и излязъл през 1989, продуциран от Pet Shop Boys и Джулиан Менделсон. Песента стига шесто място в британските класации и единадесето – в класацията на “Билборд”. С тази Грами Лайза става една от неколцината, спечелили Оскар, Еми, Тони и Грами, сред които са Упи Голдбърг, Мел Брукс и Барбра Страйзънд, тъй че не е случайна репликата на Уйлям Рулман, който нарича Минели “малката сестра на Барбра Страйзънд”.
Тази година великолепната Лайза можеше да получи още една награда Грами. Тя бе сред номинираните за новия си студиен албум “Признания”, реализиран на пазара през септември 2010. Неотдавна в шоуто на Лари Кинг тя обясни, че този албум всъщност не е трябвало да се появява, защото записите не били предназначени за публика. Веднъж, след дълго отсъствие, тя пристигнала в дома си в Лос Анджелис заедно с двама приятели – пианиста Били Стритч и продуцента Брус Робъртс. Не била в добро настроение и за да я разведри, Били седнал на пианото и започнал да пресвирва стари джаз-парчета. Той свирел, тя тананикала - това били песните от детството й. Тогава Брус Робъртс предложил да запише дуета им в домашното си студио. Прекарали там цялата нощ. Лайза пеела за себе си и за приятелите си. Това се случило през 1990. А преди около година и половина Брус Робъртс разровил архивите си и “изкопал” нещо, което му се сторило интересно. А Лайза познала онзи нощен запис. Дълго отказвала да издава материала на диск, но Робъртс отново и отново се връщал към идеята. Същото лято Лайза се чувствала зле. Имала страхотни болки в коляното. Не можела да ходи, да седи, само лежала. Тогава продуцентът “я хванал натясно” и я накарал да се заеме с диска. После добавили две-три песни в същия стил, които Лайза пеела, лежейки в спалнята си. А Брус ги дообработвал в студио. “Такава е съдбата на този странен албум. – завършва Минели. “Сега на всички разказвам, че е записан наполовина в един хол, наполовина – в една спалня, с кратко прекъсване от около 20 години...”

петък, 18 март, от 14.00 часа
По публикацията работи: Цветана Тончева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

"Виена Шьонбрун Оркестра" започва световно турне от Пловдив

С празнично декемврийско турне музикантите от "Виена Шьонбрун Оркестра" пристигат в България – в градовете Пловдив (10 декември), Варна (11 декември), Шумен (12 декември), Велико Търново (13 декември), Русе (14 декември)  и София (16 декември – зала "България") .  Поради огромния интерес към концерта в София на 16 декември, организаторите..

публикувано на 26.11.24 в 17:35

Новият албум на Eagle Post

Новият албум на българската алтернативно група Eagle Post се нарича Dystopian Romance. Той е записан и миксиран през 2023 г. от Георги Малчев (екс-Млък!, Quicksand Surfer, Sativa), а мастърингът е дело на легендарния английски продуцент Pete Maher, работил по продукции на Rolling Stones, Jack White и U2. Автор на текстовете и музиката е..

публикувано на 26.11.24 в 14:50
Джакомо Пучини

Три шедьовъра на Пучини на българска сцена

В съботната вечер (23 ноември от 20 часа) ще си припомним три спектакъла на Софийската опера. Първият досег на българската публика с "Бохеми" е през 1922 година. Маестро Георги Атанасов ръководи премиерния спектакъл. А ние поглеждаме към друг спектакъл на "Бохеми" от 1955, съхранен в Златния фонд на БНР. В ролята на Рудолфо публиката възторжено..

публикувано на 23.11.24 в 08:00

Пето издание на фестивала ТрансАрт

Тридневният фестивал за некомерсиална камерна съвременна музика "ТрансАрт" ще се проведе за пети път. Ще прозвучи съвременна музика от България и цял свят с авангардни композиции от последните няколко години, както и от последните петдесетилетия. Във фестивала ще вземат участие млади и утвърдени наши и чуждестранни изпълнители. В три вечери на три..

публикувано на 22.11.24 в 10:50
Виолончелистът Христо Танев

"Тембри и нюанси" – концерт на Симфоничния оркестър на БНР

Третият концерт от настоящия сезон 2024/2025 на Симфоничния оркестър на БНР, озаглавен "Тембри и нюанси", представя композицията на Иван Спасов "Епизоди за четири групи тембри", Концерта за виолончело и оркестър в ла минор, оп.129 от Роберт Шуман и Симфония № 5 в ми минор, оп.64 от Пьотр Чайковски. В аванс ви предлагаме да чуете разговора на..

публикувано на 22.11.24 в 07:25