В българския фолклор има много обичаи, свързани с великденските празници. Точно на Разпети петък в Ботевград се организира традиционен събор, който е още от времето, когато градът се е наричал Орхание. По традиция трябва да се купи нещо калено за здраве. Съдът трябва да е кален, тъй като Мария Магдалена, когато помолила Исус Христос за опрощаване на греховете, събирала сълзите си в кален съд. Закупуването на такъв съд на Разпети петък символизира желанието на човек да бъдат опростени греховете му. На този събор се събират производители и търговци на глинени съдове от цялата страна. Още един интересен обичай в седмицата преди Великден е народният обичай „Вайдудула” или „Пеперуда”, честван в с. Чавдар, област София. Той представлява молба за дъжд от страна на българското население, отправена към Бога. Изпълнява се само от жени. До помощта му народът прибягвал в рамките на месеците април и август, ако тогава не вали достатъчно количество дъжд за посевите. Винаги "Вайдудулата" трябва да бъде момиче, което е изстърсак в семейството, т.е. да няма други родени деца след него. Символът на това предание е, че ако то е изтърсак, дъждът също трябва да се изтърси като него. Девойката задължително трябва да бъде момиче, което е девствено, неопетнено.
Ще разберем как празнуват кукерите в село Елешница на връх Великден. Ще отидем до гр. Генерал Тошево, където предстои великденско добруджанско надсвирване на инструментални групи. Предстоят фестивали в Карнобат и Лом. На 16 и 17 април ще се състоят пролетни празници на изкуствата в Бургас, известни като Национален фестивал на изкуствата 2012.
На Великден много села отбелязват своите празници с традиционен събор: с. Драката, община Струмяни, област Благоевград; с.Оризари, община Твърдица, област Сливен; с. Голям манастир, община Тунджа, област Ямбол; с. Драготинци, с. Реброво, Софийска област; с. Хлябово, област Хасково; с. Смилец, област Пазарджик; с. Ясно поле, област Пловдив; с. Михнево, област Благоевград. В с. Извор, Радомирско, празникът се нарича „Червен, червен Великден”. Той се организира от община Радомир и народно читалище „Отец Паисий – 1927” в село Извор. Правят се красиви великденски трапези от хората от двете области – Пернишка и Кюстендилска. Подготвя се и празнична програма с участието на местни състави от талантливи певци и танцьори.
И след Великден продължават народните празници. В гр. Генерал Тошево на 16 април започва добруджанско надсвирване на инструментални групи. За поредна година на втория ден от Великден сцената на лятното кино в Генерал Тошево се превръща в място за изява на фолклорни формации от областта. На същата дата отбелязват свой празник и с. Ново село, област Видин. Празникът тук се нарича „По кръсти”. Празнуват и в с. Мировяне, Столична община, област София, и в с. Баня, община Разлог, област Благоевград. На втория ден на Великден се е наложил и празникът на сватбарския музикант в с. Брестник, община Родопи, област Пловдив. На този фестивал се събират музикални групи, изпълняващи традиционен фолклор. Оркестри и музиканти от цяла Тракия ще поставят началото на новия сватбарски сезон.
На 15 април е родена голямата народна певица Магда Пушкарова, пазителка на фолклор от Странджанския край. Родена е в Малко Търново и още като дете научава много от песните, които влизат в репертоара й. Сред тях по-известни са „Тудору, Тудору”, „Що ма не ожениш, мале”, „Петко льо, капитанине”. Пушкарова е една от основателките на Държавния ансамбъл за народни песни и танци през 1951 г., била е избрана за солистка, заедно с Вълкана Стоянова и Йорданка Илиева лично от самия Филип Кутев. Записала е седем дългосвирещи плочи, изнасяла е концерти в около 25 страни. Повече от 100 нейни песни се съхраняват в Златния фонд на БНР, както и няколко филми и телевизионни предавания. През 2005 г. й е връчена наградата „Нестинарка” на Международния фолклорен фестивал в Бургас за цялостен принос в областта на народното изпълнителско творчество. През декември 2006 г. посмъртно излиза книгата „Чародейката на Странджа” от ст.н.с д-р Михаил Букурещлиев, която съдържа 86 емблематични за певицата песни, лично подбрани от нея малко преди да почине.
вторник, 10 април, 18.30 часа
В съботната вечер (23 ноември от 20 часа) ще си припомним три спектакъла на Софийската опера. Първият досег на българската публика с "Бохеми" е през 1922 година. Маестро Георги Атанасов ръководи премиерния спектакъл. А ние поглеждаме към друг спектакъл на "Бохеми" от 1955, съхранен в Златния фонд на БНР. В ролята на Рудолфо публиката възторжено..
Тридневният фестивал за некомерсиална камерна съвременна музика "ТрансАрт" ще се проведе за пети път. Ще прозвучи съвременна музика от България и цял свят с авангардни композиции от последните няколко години, както и от последните петдесетилетия. Във фестивала ще вземат участие млади и утвърдени наши и чуждестранни изпълнители. В три вечери на три..
Третият концерт от настоящия сезон 2024/2025 на Симфоничния оркестър на БНР, озаглавен "Тембри и нюанси", представя композицията на Иван Спасов "Епизоди за четири групи тембри", Концерта за виолончело и оркестър в ла минор, оп.129 от Роберт Шуман и Симфония № 5 в ми минор, оп.64 от Пьотр Чайковски. В аванс ви предлагаме да чуете разговора на..
"Опитвам се да правя хубава музика и не искам да слагам някакви ограничения и знаци" – думи на пианиста, композитор, аранжор и диригент Ангел Заберски. Често се сещам за това негово твърдение, и когато слушам композициите му, и когато съм част от публиката му и проследявам вдъхновеното музициране и безспорния професионализъм. Наскоро Ангел..
Музикантите от "Кварто" (Quarto) с пианиста Емануил Иванов ще представят две емблематични творби на Йоханес Брамс и Дмитрий Шостакович – клавирни квинтети от двамата композитори. Емануил Иванов за първи път ще свири двата квинтета. В произведенията на Брамс и Шостакович се открива стремеж за духовен полет и борба за свобода на човешкия дух...
В съботната вечер (23 ноември от 20 часа) ще си припомним три спектакъла на Софийската опера. Първият досег на българската публика с "Бохеми" е през..
В "Мрежата" гостува Ирина Морозовская, която е психотерапевт, известен бард, но най-вече одеситка. Проведох разговора си с нея на 19 ноември, ден след..
Фестивалът за съвременен танц и пърформанс представя най значимите заглавия на световната сцена. С опита си и възможностите си световните и европейски..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg