Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Радиоенциклопедия „Танцът на иглата”: Сватбеното везмо – врата във времето

| обновено на 13.08.14 в 10:41
Снимка: личен архив на Лиана Узунова
Сватбата – среща на два рода, две генетични конфигурации. Още преди годежа разменят дарове. Изучават чуждите опознавателни знаци. Шевицата отразява преселенията в търсене на поминък или стремеж за физическо оцеляване: от Македония, Тракия, Добруджа…, от планината към равнината или обратно.
Ако преди сватбата двата рода са живели на различни „времеви” скорости, занапред ще трябва да „изравнят” унаследения опит и традициите, които хармонично ще намерят после място във везмото на новото семейство. В него всеки от младоженците влиза със своята фамилна памет.
Девойката е хващала иглата от много ранна възраст, за да готви бъдещия чеиз.
 Старинната шевица може да направи неповторим един съвременен официален дамски тоалет, с него девойката първо е била на абитуриентския си бал, а после го облича на своята сватба. Ветрилообразните ръкави са „подвижни”. При откопчаване, дрехата се превръща в блузон с делови къс ръкав. В същия стил е изработен целият празничен костюм: освен блузона, има пола и панталон, които могат да се комбинират съобразно случая. Дизайнът и везмото са дело на пловдивски майстори на народни занаяти. В бродерията те вплитат характерните орнаменти от етнографските региони на двамата младоженци.
Има ли специфика в шевиците, предназначени за различните участници в сватбата: родители, кумове, родственици? Какъв е символният език в бродерията на ивичестата кърпа ръченик?
А дали ще открием сходство в цветовете върху сватбеното везмо на българската булка и сватбеното кимоно на японката? И как да си обясним еднаквите послания, скрити в единствения извезан вътрешен ъгъл на нашата носия и в единствения вътрешен ъгъл на женското японско кимоно?

По публикацията работи: Петра Талева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Акад. Атанас Атанасов

Акад. Атанас Атанасов: Храната има енергия, която влияе върху нас

Когато разберем същността на българската храна, ще разберем и как профилактично да я използваме за здравето си. Акад. Атанас Атанасов е един от водещите земеделски учени в България с дългогодишен и впечатляващ опит в теорията и практиката на земеделската наука. Някои от неговите перспективни виждания са изпреварили времето и очевидно ще имат..

публикувано на 19.07.25 в 09:40
Валентин Георгиев

Еврика! Успешни българи: Ивайло Къртев

Той е лауреат от Националния конкурс "Млади таланти". Миналата 2024 година му донесе още отличия - бронзов медал и почетна грамота на Международната Менделеевска олимпиада по химия в Китай. Ивайло Къртев беше и един от нашите представители на ЕКСПО на науките по линия на МИЛСЕТ в Сараево. Тази година завърши пловдивската Математическа гимназия..

публикувано на 14.07.25 в 17:05
д-р Чавдар Ботев

Д-р Чавдар Ботев: В България има условия за лечение на постковид синдром

"В световен мащаб, близо 400 милиона души, като след делта варианта на Covid почти 10 процента имат постковид синдром, а след омикрон – пет процента. Постковид синдромът е като един скрит айсберг и едва сега започва да се появява, а през последния месец ние научихме най-много за проблемите след постковид. До миналата година са направени 13 милиарда..

публикувано на 14.07.25 в 09:40

Национален природонаучен музей, епизод 1: История и запознаване

Националният природонаучен музей към БАН е най-старият музей в България, и най-старият и най-богатият измежду природонаучните музей на Балканския полуостров. На втори август 1889 г., две години след качването на престола, княз Фердинанд показва на обществеността своите колекции и обявява създаването на Естественоисторическия музей. Първия..

публикувано на 14.07.25 в 09:10

Южночерноморският ни Вавилон

Както е добре известно, историческите събития оставят следа в езика, най-видимо в лексиката, но при по-продължителни процеси – и в структурата му. Интересна подробност е, че, макар историята на държавата ни да е обща, в различните краища на земите, населени с българи, има и доста специфични моменти. В поредното издание на предаването "За думите"..

публикувано на 13.07.25 в 12:05