Виа Диагоналис, Виа Милитарис, Цариградски друм (път), Виа де Рагуси, Виа Рагусина... Наричан с различни имена във времето, този диагонален път е проправен още от древните хора, открили най-пряката удобна географска връзка между Европа и Азия в търсене на прехрана. През хилядолетията, Виа Диагоналис не е само транспортна комуникация за пренасяне на стоки. Пътят е свидетел на конфликти, на стремежи за завоевания. По него са преминавали войски. Оттам е останало и името Виа Милитарис. Но най-важното значение на тази своеобразна антична магистрала, е ролята й на непрекъснат мост, по който се движат племена и народи. Става обмен на нови послания и идеи. А те променят мисленето, хода на цивилизацията.
Днес Виа Диагоналис е част от Културните коридори на Европа. Преминава през пет столици - Любляна, Загреб, Сараево, Белград, София и Анкара. Те съхраняват паметта за значими исторически процеси, свързани с древни тракийски царства, седалища на римски провинции, на империи (Римска, Византийска, Османска), на княжества и на държави (Сръбска, Българска, Латинска, Лидийска, Хетска). България трябва да е сред благословените страни, след като при проучване на трасето за изграждане на АМ Тракия, пред погледа на археолозите земята постепенно разкрива удивителна находка - част от Виа Диагоналис. Нещо повече: ако по цялото протежение от Средна Европа до Константинопол старинният път е от 6 до 8 метра, разкритият участък близо до ГКПП Капитан Андреево се оказва три пъти по-широк: цели 18 метра.
Дали на някои съвременници - строители на магистрали, професионалисти в областта на културния туризъм, фактори, институции и личности, уникалната древна Виа Диагоналис няма да се стори само добре нареден, здрав речен чакъл? Или ще оценят изключителния шанс да съхранят това „парченце” хилядолетна световна и европейска история? Как биха постъпили в други страни при подобна находка? А иначе, Виа Диагоналис остава в списъка за Културните коридори на паметта. Как ще е утре?
За работата на археолозите разказа ръководителят на екипа, проф. Васил Николов.
България е на 61 място по щедрост в света, а българите са склонни да подценяват своята щедрост, сочи Световният доклад за дарителството '2025 (World Giving Report '2025) – представително проучване на британската фондация КАФ (CAF), което обхваща повече от 50 000 души в 101 държави. В България Докладът се представя от Фондация BCause,..
Сякаш всичко е ясно – Аспарух идва в делтата на Дунав и така се ражда българската държава. Обаче май съвсем не е така – откъде пристигат тия (пра)българи? Какви са по етнически произход? Степен народ ли са? Или пък не? Имат ли връзка с Хунската империя на Атила? С какви още племена влизат в съюзи или във вражди? Всичко това отколе стои като..
За книгата "(Пре)Програмиране на живота. Синтетичната биология между индустрията и биохакерството" разговаряхме с авторката Невена Иванова, доктор по интердисциплинарни информационни науки на Токийския университет. Преподавала е естетика на дигиталните медии, кибернетика и техноетични изкуства в Хонконг и Шанхай. Синтетичната биология обещава да..
В обществото ни битува убеждението, че българите са известни като добри математици. То се подхранва от успехите на нашите момчета и момичета в различните олимпиади по дисциплините, свързани с математиката. По принцип математическите наклонности се проявяват още в началото на обучението, а често е и като влюбване от пръв поглед. При Валентин..
В тайландското село Ко Паньи от провинция Панг Нга живеят около 360 семейства. Никой не се шокира от факта, че предците им произхождат от две мюсюлмански фамилии, пристигнали чак от индонезийския остров Ява. Но че абсолютно всички постройки са наколни, вече е повод за учудване. Населението от 1600 души доскоро се е препитавало само с риболов,..
Международният фестивал на светлините LUNAR ще превърне в светлинни сцени между 1 и 4 август Царево, Лозенец, Ахтопол и Синеморец. Специално за лятното си..
Той е най-старият действащ джаз фестивал в България. Основан още през 1992-ра година от прочутия ни саксофонист и композитор Анатолий Вапиров, през..
На 6 август от 12.30 часа, след празничното Богослужение за Преображение Господне, в изложбената зала при музея на Бачковския манастир художникът Андрей..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
