Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Сънища наяве, по които да премине доброто...

СнимкаТой е българин, отрасъл с гледките на магичните Белоградчишки скали. Дали те не са онази закодирана хубост, която той ще пренася по дългите пътища на света, през десетилетията на човешко и творческо пътешествие? Житейските превратности са го отвеждали къде ли не: Гърция, Италия, Швейцария... Понастоящем живее в Сан Марино - една от най-малките държави, но и най-старата република в света. Когато разказва за Сан Марино, в думите му прозира силуетът на Белоградчик. Странно? Напротив, естествено е. Който познава и обича двете селища, привидно доста отдалечени едно от друго, ще забележи не само визуалното сходство - в природата, гледките. Удивително, колко много си приличат и като места с обаятелен, свободолюбив дух.
Тази вътрешна сила струи и от творбите на Емил Цеински. Уви, в България той продължава да е малко познат, макар по света да е уважаван и високо ценен творец. Рисувал е икони за двама папи - Йоан Павел Втори и Бенедикт ХVI. Правил е изложби в „Сан Клементе“ - Рим, Асизи, Милано, Берн и др. През 2012 година подрежда изложба в Народното Събрание на България. Две години по-късно - от 21 януари до 2 февруари 2014 година негови творби са експонирани в галерия "Икар" център „Платинум“ на ул. Бачо Киро в София.
За графиките си творецът споделя, че се появяват като резултат от онези странни сънища: видения, които после добиват очертания наяве, за да пренасят мечти и послания за повече красота и доброта между хората. В изложбата е включена и една великолепна, невероятна икона с над 80 персонажа на светци . Представяте ли си колко много градивна и пречистваща енергия трябва да притежава иконописецът, за да подари този огромен заряд на зрителите. В същото време Емил Цеински е изключително скромен, деликатен и внимателен човек. Всъщност, не е ли това най-истинското мерило, че имаме среща с твореца личност.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Регионален исторически музей Бургас: Археологическата сбирка

РИМ Бургас е най-големият музей в Югоизточна България. Създаден е през 1912 г. от местни интелектуалци и общественици като археологическа сбирка към Бургаското археологическо дружество "Дебелт" с цел да се издирят, съберат и съхранят ценните археологически находки, с които регионът е богат. Първият председател на Археологическото дружество е..

публикувано на 07.08.25 в 15:25
Микрозеленчуци

Микрозеленчуци в Бенковски

Гергана и Виктор Александрови, жители на варненското село Бенковски, той – родом от Разрад, а тя – от Бургас, отглеждат микрозеленчуци. Това е кратката история, а дългата е необятна като морето, което за семейството е втори дом през част от годината. Мечтата на Гергана и Виктор е да направят околосветско пътешествие с малката си яхта, а дотогава..

публикувано на 06.08.25 в 15:20

Йемен – не на хутите, а на Савската царица и Библията

Гостите в "Покана за пътуване" са не само пътешественици. Те са приключенци и винаги в тандем, независимо дали са на колело или в каяк, на къмпинг или на ски. И умират да чертаят бъдещи маршрути. С радост ви представям за първи, но не и за последен път, Мариана Екимова-Мелнишка и доц. д-р Александър Геров. Тя е един от създателите на списание ЛИК,..

публикувано на 06.08.25 в 13:10

Мароко и България са големи международни туристически дестинации и държави с вековна история

"Кралство Мароко, както и България, е една голяма туристическа дестинация и както вашата страна е една държава на повече от 12 века – позната с културното си разнообразие и възможности, както и със своята толерантност. Мароко е територия на която през вековете различни националности са живели съвместно заедно. Мароко е кралство, което не престава да..

публикувано на 04.08.25 в 13:45
проф. Радостина Александрова

Учени създават човешка ДНК от нулата

Учени се заеха да създадат човешка ДНК от нулата. Това може само да ни накара да подкрепяме науката. За момента никой не планува създаване на модифицирани хора, това не стои на дневен ред, заяви в предаването "Следобед за любопитните" вирусологът от БАН проф. Радостина Александрова. “Проектът, който започва, се финансира от Welcome trust –..

публикувано на 04.08.25 в 09:40