150 години Латвийска национална опера

Сцена от ''Севилският бръснар'' на Росини. Изпълняват солисти, хор и оркестър на Латвийската национална опера, диригент Модестас Питренас

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

През тази година Рига е избрана за европейска столица на културата заедно с шведския град Умео. Извън специалната програма на града, своя огромен принос дава и съставът на Латвийсктата национална опера, която този сезон отбелязва своята 150 годишнина.
„Този сезон, ще празнуваме 200- годишнината на Джузепе Верди, както и 150-годишнината от Рихард Щраус – с нашите нови продукции на „Трубадур“ и „Кавалерът на розата“ – казва главният диригент на театъра Модестас Питренас, който дирижира и юбилейния концерт.
Потърсих подробности за историята на театъра. През 1782 в центъра на града е построена сграда, в която до 1863 г. изнася представления градският театър на Рига – там се играят театрални представления, опера и балет. Точно в този театър от 1837 до 1839 работи Рихард Вагнер. В Рига започва да пише „Риенци“. Новата сграда на театъра е открита през 1863 г. и в тази сграда до Първата световна война работят диригенти като Бруно Валтер, Фриц Буш, Клеменс Краус. В края на 19 в. голям пожар нанася сериозни щети на сградата, но тя бързо е възстановена. Историята на Латвийската опера започва през 1912., но първата официална постановка е на 23 януари 1919 – „Летящият Холандец“ на Рихард Вагнер. До 1990 са правени много реконструкции и подобрения, но след това се взема решение театърът да бъде затворен и да се направи цялостен ремонт. Изцяло обновената сграда е отворена в началото на новото хилядолетие. В нея освен великолепна зала, гримьорни и репетиционни помещения е направено и ново помещение за поставяне на камерни опери, камерни концерти и лекции.
Прегледах и програмата от юбилейния сезон на театъра. „Миналият сезон свирихме много Вагнер във връзка с юбилея му. Този сезон посвещаваме на Верди, на юбилея на театъра и на Рига, като европейска културна столица“ - казва директорът на театъра Андрейс Сагарс. Забелязах удивително многообразие от спектакли – Верди – „Трубадур“, „Травиата“, „Набуко“; Пучини – „Бохеми“, „Тоска“; Моцарт – „Сватбата на Фигаро“, „Дон Жуан“; Доницети – „Любовен еликсир“, „Лучия ди Ламермур“, „Кармен“ на Бизе, „Севилският бръснар“ на Росини, както и „Евгений Онегин“ на Чайковски и „Любовта към трите портокала“ на Прокофиев, без да пропускаме „Риенци“ на Вагнер, чиято история е сдвързана с града.
И в Рига в националната опера има голяма балетна трупа, която има своя самостоятелна програма. В нея основно място заемат всички традиционни постановки – „Лебедово езеро“, „Лешникотрошачката“, „Спящата красавица“, „Копелия“, „Жизел“, „Дон Кихот“, „Бахчисарайски фонтан“, „Ана Каренина“, „Корсарят“, но и експариментални постановки като „Отело“, „Месия“, „Кармен“. Предвидени са и няколко големи концерта – Гала концерт на 19 международен балетен фестивал, Гала концерт на студенти от хореографското училище, Концерт на оперната певица Инга Кална, както и гостуване на Лондонския СО с диригент Даниел Хардинг. В началота на юни в Рига ще се проведе и оперен фестивал. Великолепна програма, достойна да отбележи една достойна годишнина.
Ето и изпълнителите, които ще участват в юбилейния концерт - Инга Кална, Дмитро Попов, Инезе Галанте, Александрс Антоненко и др.
Инга Кална, сопран – родена е в Рига, там завършва музикщална академия, а след това учи в Кралската музикална академия в Лондон. Сценичният й дебют е като Памина от „Вълшебната флейта“ на Моцарт. Като солист на латвийската опера участва в „Бохеми“, „Риголето“, „Лучия ди Ламермур“ и „Алчина“. В Лондон пее под диригентството на сър Колин Дейвис - Графинята от „Сватбата на Фигаро“. От 1999 г. тя е солист на Хамбургската опера. Остава на тази позиция до 2002 г. и очарова публиката като Олимпия, Антония и Стела от „Хофманови разкази“, Ксения от „Борис Годунов“, Виолета от „Травиата“. Певицата има добро сътрудничество с Рене Якобс, който я кани за постановките на „Риналдо“ на Хендел (Армида) на фестивалите в Монтпелие и Инсбрук. Инга е и предпочитана певица за някои модерни постановки на опери на Ханс Вернер Хенце, Франсис Пуленк, Райнхард Кайзер, Йохан Готлиб Науман.
Дмитро Попов, тенор – украинец. Започва кариерата си в операта в Киев, като дебютира като Ленски от „Евгений Онегин“. Името му вече е добре познато на публиката в Кралската опера в Лондон, когато замества Роландо Виязон в „Бохеми“ на Пучини. Ангажиментите му продължават с „Травиата“, „Бал с маски“, „Борис Годунов“, „Русалка“. В тези опери той пее в Берлин, Тулуза, Лион, Мюнхен. Дмитро Попов е лауреат на конкурса Пласидо Доминго през 2007 проведен в Париж. Репертоарът му вече е огромен. Аплодират го по света като Пинкертон, Каварадоси, Едгардо. Приоритет са и руските роли – Водемон от „Йоланта“ в Мадрид, Андрей от „Мазепа“ в Монте Карло, Собинин от „Живот за царя“ в Монтпелие. Дмитрий Китаенко, Кент Нагано, Антонио Папано и много други диригенти го канят да пее с оркестрите, които ръководят. Името му се среща често и в афиша на Мариинския театър в Санкт Петербург.
Инезе Галанте, сопран – още един великолепен глас от Латвия. Кариерата й преминава в ангажименти в Латвийската опера и в Мариинския театър в Санкт Петербург в сътрудничество с Валерий Гергиев, както и с Мисковския Балшой театър. Била е солистка на оперите в Манхайм, Дюселдорф, Стокхолм. Канят я в МС, театър Шан з`Елизе-Париж, Ротердам, както и големите музикални фестивали.
Александрс Антоненко, тенор, наложил се бързо на световните оперни сцени. В тази липса на тенори в последните десетина години той често е канен в Дрезденската Земпер опера, в Берлин, Виенската държавна опера, в Бордо, Монте Карло, Шведската кралска опера – Стокхолм, оперите в Осло и Фракфурт. Сред ролите, които му отварят вратите на тезци театри са Дон Хозе от „Кармен“, Туриду от „Селска чест“, Габриеле Адорно от „Симон Боканегра“.Красивият му, спинтов глас го отвежда и на Залцбургския фестивал, където пее в „Отело“ на Верди под палката на Рикардо Мути. С тази опера дебютира и в Римската опера. Името му е познато и на публиката в Метрополитън опера, където пее в „Русалка“ на Дворжак и в „Борис Годунов“ на Мусоргски. Предстоят му още по-интересни ангажименти – „Самсон и Далила“, „Аида“, „Трубадур“ и „Турандот“.

сряда, 12 февруари, от 14.30 часа

Споделете

150 години Латвийска национална опера

Фриц Вундерлих – един от най-прелестните немски белкантови гласове

Дзукеро празнува 70 години с 12 концерта

Китарата, свързана с разпадането на "Оейзис", може да бъде продадена за 500 000 паунда

Музиката на Енио Мориконе и Нино Рота отново в София

Проф. Иван Стоянов: Много се радвам, когато студент Академията постигне по-добри резултати от мен самия

Осмисляне на Балканите през литературата – гръцки международен форум с българско участие

Фигурите на Явора Петрова

Новото българско кино: Затишие пред буря?

ПРЕДАВАНИЯ

Програми

Радио България

За БНР