Къде се намират тези места? – Белошипите ветрушки вече ги опознават. А ние?
Проект по възстановяване на изчезналия отдавна у нас вид птици белошипи ветрушки ни отвежда към... Сакар. Не е лесно да започнеш буквално отначало – това добре го знаят в Спасителния център за диви животни „Зелени Балкани”, Стара Загора. У нас проектът започва оттам, макар че си има предистория и продължение.
Някога белошипите ветрушки, (малки соколи), се реели свободно в българското небе. Сега са застрашен вид, който с много грижи и любов от страна на ветеринари и доброволци отново се завръща в родните висини.
Процесът е като раждане: дълъг, изпълнен с много въпроси за бъдещето и с още повече надежди. Първо е вълнението да се появят и да оцелеят малките пухкави топки. После мъниците сменят бебешкия пух и в буквалния смисъл на думата се оперват. Настъпва време за следващия въпрос: А сега накъде?
Магичният Сакар е едно от най-точните места, подходящи за разселване на ветрушките. Сега те вече кръжат над местности и селища в тази част на югоизточна България. Следвайки пътя на птиците, всеки любител на природата може да си подари не само великолепен орнитоложки маршрут, но и да се гмурне в легенди, традиции и история. Музак всъщност е някогашното име на село Мезек. А преводът на името означава „музей”. Фикел пък е старото название на село Маточина.
Айпандо не е в Андите или някоя част на Испания, макар да звучи чуждоземско. Това е изключително интересна и живописна местност, недалеч от село Михалич, с изненадваща скална църква. За да влезете в нея, първо трябва да се изкачите нависоко. После да започнете спускане надолу. Ще стигнете до странна обител – същинска каменна, подземна катедрала. Кой и как ли е оформил толкова правилни стени, дълбаейки скалите? И други странни неща има: от древността посетителите допират монети до камъка. Така си и остават залепени – без нищо, върху повърхността на подземието.
Ако искате да опознаете магичния Сакар, тръгнете по пътя на белошипите ветрушки. Очаква ви непредсказуемо очарование.
Знaчим пpoбив в ĸвaнтoвитe изчиcлeния бeшe пocтигнaт, cлeд ĸaтo изcлeдoвaтeли oт Oĸcфopдcĸия yнивepcитeт cъздaдoxa мaщaбиpyeм ĸвaнтoв cyпepĸoмпютъp, cпocoбeн нa ĸвaнтoвa тeлeпopтaция, написа преди дни "Индипeндънт". Какво е значението му за развитието на квантовата технология, разяснява докторантът по квантова механика Иво Михов. "Един квантов..
Мария Аргирова. Тя е млад учен с дълга професионална биография. Мечтае да стане археолог, но се запалва по химията. Д-р Мария Аргирова съвсем наскоро получи наградата "Еврика" за постижения в науката, но преди това е носител на съвместната награда на фондация "Еврика" и Съюза на учените в България за отличната защита на дисертационния си труд. Освен..
Третият епизод от поредицата акцентира на различните категории, през които антропологията разглежда света. На вярванията на дадени култури, сформирани и обуславяни от тяхното битие. Както религиозни, така и онези, свързани с някои митологизирани образи, всяващи страх и служещи като възпитателна мярка до ден днешен. Анатомия на страха: Епизод 1 –..
XVIII националната археологическа изложба "Българска археология 2024" се откри в чест на професионалния празник на археолога в Националния археологически институт с музей на Българската академия на науките. Представени са над 500 експоната от 32 обекта, различни като вид и хронология – от праисторията до Късното средновековие. Находките..
Ден на Европейската лаборатория по молекулярна биология (EMBL) в България ще се проведе на 27 февруари от 10 часа в аулата на СУ "Св. Климент Охридски". Доц. Стойно Стойнов от Института по молекулярна биология на БАН е един от двамата делегати за България в Лабораторията. "В Института по молекулярна биология имаме доста лаборатории, които..
Обучението на деца със специални образователни потребности (СОП) е предизвикателство както за родителите, така и за учителите. Една от причините е..
Колкото е необяснимо абсолютното, толкова е необяснимо и това, което ни подтиква към неговото търсене, смята актьорът Стелиан Радев. Той влиза в ролята на..
Дискусията започва с изследването, което пише професор Александър Кьосев за "Чевенгур" на Андрей Платонов, използвайки единствения завършен роман на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
