Нелогично, абсурдно и, уви, съвсем реално съчетание: „забравен паметник”! Уж е поставен, за да напомня. С годините по каменната му снага плъзва ерозията на времето. Състарява се като човек. Пукнатини - бръчки обхващат в мрежа мраморното му лице…
Колко пъти в забързаното всекидневие се е случвало да преминем край подобен мемориален знак?! Паякът на угризението ни сграбчва за миг. После отминаваме, пришпорени от собствените си грижи…
Кога сме себе си? Когато бързаме, за да се докажем в нечии очи?!
Или когато сме далеч: от служебния канон, от ръмжащия вой на автомобилите, задавени от амбиция да стигнат някъде първи – там долу, в ниското…
Високо горе в планината състезанието става безсмислено. Панорамата разкрива други гледни точки, различен хоризонт.
В такъв един ден, на планинската пътека ще ни се покаже Споменът. За всеки той изглежда различно. В Мальовишкия дял на Рила носи белия полъх на Лавина, затрупала преди половин век шепа млади алпинисти…В тяхна памет Блага Димитрова пише книгата „Лавина”. Направен е филм, поставен е мемориален знак.
Колко ли хора са минали за тези години покрай същата, вече захабена и олющена плоча, с отчетливи следи от разрухата на рилския сняг и летните жеги?!
Петър Павлов казва за себе си, че не е от заклетите планинари, които всяко свободно време са по пътя към някой връх. По свой начин обича туризма. И когато веднъж мальовишката пътека го отвежда тъкмо до това място, решава с приятели и съмишленици да възстановят мемориалния знак, с него - и спомена за загиналите алпинисти.
Както отбелязва в „Лавина” Блага Димитрова, „Ние сме онова, което прави от нас любовта”.
Древният лидийски град Сардис е бил един от най-богатите градове в миналото. Сардис е бил столица и по време на управлението на цар Крез, останал в историята с вкуса си към богатствата, като Крез е управлявал едно наистина внушително царство, което обхващало голяма територия – от Милет и Ефес до Черноморското крайбрежие и Анталия. Ако трябва да си..
"Аз избрах професията на геодезиста, защото има движение, а работата на бюро не ме привлича. Свързването със земята е нещо, което ми е присърце, сподели второкурсничката в УАСГ – специалност "Геодезия" Цветелина Лазарова. "Първоначално никога не съм си мислила, че ще избера геодезията за своя специалност. При мен има наследственост, защото баба ми и..
РИМ Бургас е най-големият музей в Югоизточна България. Създаден е през 1912 г. от местни интелектуалци и общественици като археологическа сбирка към Бургаското археологическо дружество "Дебелт" с цел да се издирят, съберат и съхранят ценните археологически находки, с които регионът е богат. Първият председател на Археологическото дружество е..
Гергана и Виктор Александрови, жители на варненското село Бенковски, той – родом от Разрад, а тя – от Бургас, отглеждат микрозеленчуци. Това е кратката история, а дългата е необятна като морето, което за семейството е втори дом през част от годината. Мечтата на Гергана и Виктор е да направят околосветско пътешествие с малката си яхта, а дотогава..
Гостите в "Покана за пътуване" са не само пътешественици. Те са приключенци и винаги в тандем, независимо дали са на колело или в каяк, на къмпинг или на ски. И умират да чертаят бъдещи маршрути. С радост ви представям за първи, но не и за последен път, Мариана Екимова-Мелнишка и доц. д-р Александър Геров. Тя е един от създателите на списание ЛИК,..
"Аз избрах професията на геодезиста, защото има движение, а работата на бюро не ме привлича. Свързването със земята е нещо, което ми е присърце, сподели..
"Времето на редактора" в петък, на 8 август, е посветено на 80-ата годишнина от рождението на германския режисьор Вим Вендерс. Вим Вендерс е един от..
"Светът на Мария" е фондация, учредена в обществена полза през февруари 2012 г. в София от семейството на Мария – млада жена с интелектуално затруднение...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
