Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

3 октомври - Европейски ден на птиците

Отбелязваме Европейските дни на птиците 2014 със събития в 11 града в страната тази събота.

Какво ви впечатли най-много в Париж? - питам един български фермер след посещението му във Франция. Той не се и замисля. Бързо и категорично реагира: „Нямаше врабчета! А много гледах…”.
Впрочем, тъкмо в Париж през март 1902 г. (обърнете внимание на годината) е приета Конвенция за защита на полезните птици. Тя влиза в сила през декември 1906 г. По-късно, през 1950 г. документът е актуализиран. Климатичните промени още повече са влошили условията за местообитания. Междувременно са изчезнали и други видове птици.
Уви, напоследък врабчета започват да липсват и в някои български градове. Колко са совите в София? Жителите и гостите на столицата едва ли го знаят. Нищо че емблематичната статуя в центъра е със сова в ръце. Любопитен детайл: по време на конкурса за избор на птица, характеризираща София, най-много гласове събра …големият синигер.
Различни пернати красавци стават част от гербовете на градове и държави по света. Имало ли е птица Ливер? Трудно някой ще ви каже. Но може да видите изображението й от 1350 г. върху  градския печат на Ливърпул. Лесно е да се направи връзка с името на града…
Кой е символът за щастие и любов в Ахтопол? - Кукумявката Агао! Според преданието, тя спасила двама влюбени. В нейна чест селището било наречено Агаполис, град на Агао.   
Съществувал ли е Феникс? За митичните му възкресения от пламъците разказват легенди и в древен Египет, и в Арабската пустиня, на европейския континент, в Южна Америка…
Извън митологията, тъжната статистика гласи, че в момента над 1200 вида пернати обитатели са застрашени от изчезване. Данните включват и 20 вида от България. Нищо, че страната ни е сред благословените да се радва на близо 420 вида птици.
През есента започва бурната миграция на ятата към по-топлите места, повод 3 октомври да бъде избран за Европейски ден на птиците. В международната програма с разнообразни прояви се включват и 11 от големите български градове.
Емоционални срещи може да имате и в много малки  места у нас, като сакарското селище Левка. Географски се намира в Хасковска област, близо до границата с Гърция и Турция. Което ще усетите по постоянно пищящите сигнали на мобилните оператори. Докато ходите из селото, непрекъснато ще ви „прихваща” ту един, ту друг - да се чуди човек къде  е…
И все пак, „Вие сте в едно от най-богатите места”, гостоприемно ни посреща Петя Карпузова. Богати на какво? - очакваме да разберем с любопитство. Тя е в екипа по Програмата за възстановяване  на белошипата ветрушка. Централата е в Спасителния център за диви животни в Стара Загора. Там е нещо като яслата за малчугани. Как продължава пътят на белошипите ветрушки в Сакар? Много търпение, грижи и любов са необходими, за да се възстанови силно застрашеният от изчезване малък вид сокол - белошипа ветрушка.
До средата на XIX век белошипата ветрушка е била широко разпространена в България. Употребата на пестициди и отрови, а по-късно изоставянето и обрастването на пасищата, както и климатичните промени, водят  буквално до изчезването на вида. Районът на Сакар е благоприятен за адаптиране и разселване на малките птици. Павлин Желев ни помага да разберем как това се случва.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Световният доклад за дарителството '2025: България е на 61-во място по щедрост

България е на 61 място по щедрост в света, а българите са склонни да подценяват своята щедрост, сочи  Световният доклад за дарителството '2025 (World Giving Report '2025)   – представително проучване на британската фондация КАФ (CAF), което обхваща повече от 50 000 души в 101 държави. В България Докладът се представя от Фондация BCause,..

публикувано на 31.07.25 в 15:40

Загадъчните древни българи

Сякаш всичко е ясно – Аспарух идва в делтата на Дунав и така се ражда българската държава. Обаче май съвсем не е така – откъде пристигат тия (пра)българи? Какви са по етнически произход? Степен народ ли са? Или пък не? Имат ли връзка с Хунската империя на Атила? С какви още племена влизат в съюзи или във вражди? Всичко това отколе стои като..

публикувано на 31.07.25 в 10:35

Технология и природа: Кой избира какви ще бъдем?

За книгата "(Пре)Програмиране на живота. Синтетичната биология между индустрията и биохакерството" разговаряхме с авторката Невена Иванова, доктор по интердисциплинарни информационни науки на Токийския университет. Преподавала е естетика на дигиталните медии, кибернетика и техноетични изкуства в Хонконг и Шанхай. Синтетичната биология обещава да..

обновено на 29.07.25 в 12:16
Валентин Георгиев

Еврика! Успешни българи: Валентин Георгиев

В обществото ни битува убеждението, че българите са известни като добри математици. То се подхранва от успехите на нашите момчета и момичета в различните олимпиади по дисциплините, свързани с математиката. По принцип математическите наклонности се проявяват още в началото на обучението, а често е и като влюбване от пръв поглед. При Валентин..

публикувано на 28.07.25 в 17:05

Ко Паньи – селото на кокили

В тайландското село Ко Паньи от провинция Панг Нга живеят около 360 семейства. Никой не се шокира от факта, че предците им произхождат от две мюсюлмански фамилии, пристигнали чак от индонезийския остров Ява. Но че абсолютно всички постройки са наколни, вече е повод за учудване. Населението от 1600 души доскоро се е препитавало само с риболов,..

публикувано на 25.07.25 в 16:15