1 декември е националният празник на Румъния.
На тази дата се чества годишнина от връщането на Трансилвания и сливането й с Румъния. Това се случва през 1918 година.
Историческите данни за появата на тази държава сочат, че тя се е зародила през 5 век пр.н. е., когато по горното и долно течение на река Дунав се заселват племената даки и гети. Тогава тя се е казвала Дакия. От тези векове до сега претърпява множество преобразувания, като преминава през различни исторически и географски реформи. Сменят се много владичества и управления. Едно от тях е на римския император Траян, когато е била римска провинция, а по-късно възникват княжествата Влахия и Молдова, които попадат под властта на Османската империя.
През 1861 година княз Александро Куза обявява независимостта на държавата Румъния. Но постига напълно тази свобода едва през 1877 година след края на Руско-турската освободителна война.
През 1918 година на 1 декември Трансилвания се отделя от Австро-Унгария и се присъединява към Румъния.
Столицата Букурещ е сравнявана с Париж.
Тя привлича туристи от цял свят, заради средновековните си забележителности от времето на даките и саксонците и красивите сгради от 19 век.
Въпреки тежките 24 години на тоталитаризъм и властването на Чаушеску, Румъния успява да изплува от мизерията на социализма и в момента е една стабилна икономическо-социална държава. Този възход неминуемо оказва влияние и над културния живот на страната.
През месец декември в рубриката „Музикална мрежа” слушателите на програма „Христо Ботев” ще имат възможност да се запознаят с най-новите имена от музикалната сцената на Румъния. Ще звучат стиловете денс, поп, рап и ар енд би в изпълнение на певците: Ада Александра, Мариус Иванча,Стефан Стан, Вики Ред, Кио, Александра Краеску, Лоре, Корина, Дориан, Андреа Балан, Анна Леско, Андреа Баника, група „Клас” и много други.
четвъртък, 4 и 18 декември, от 11 часа
В предаването "Музикална мрежа " по програма " Христо Ботев " представяме новия албум на немския джаз тромпетист и вокалист Тил Брьонер, озаглавен " Италия " . Албумът е издаден на 5 септември 2025 г. и включва известни, но и не толкова познати песни от италианската поп музика, създадени в периода от 60-те до 80-те години на миналия..
На 20 септември Централният военен клуб в София ще се превърне в сцена на изключително музикално събитие от световна класа. Под мотото Ad limites impossibilitatis – "На границата на невъзможното", ОКИ Дом на културата "Средец" представя концерт, до който софийската публика ще има възможност да се докосне за първи път. Световноизвестният цигулар..
Концерти, спектакли и балет включва есенната програма на 56-ото издание на фестивала. Културните събития в афиша на "Софийски музикални седмици" ще бъдат на няколко сцени в столицата. Фестивалът ще зарадва меломаните с разнообразна програма от жанрове – от камерна и симфонична музика, опера, балет, вокални концерти, до кулминацията на 3 октомври с..
"Световноизвестни оперни увертюри на 4 рояла" е концерт, който събира 8 известни пианисти от 5 държави. Те ще превърнат четири рояла в могъщ оркестър, изпълнявайки някои от най-популярните оперни увертюри в историята на музиката. Идеолог и създател на проекта е българският пианист и педагог проф. Томислав Байнов, който заедно със своя клавирен ансамбъл..
Той отдавна не е Кико от Пуерто Рико, както го описваха несведущите български медии миналия век, бъркайки го с Рики Мартин. Защото не е от Мексико или от Пуерто Рико, а е чист испанец – роден в Мадрид и отраснал в Маями. Любопитен фокус: един от онези, които отучиха средностатистическия американец от кънтрито и го свикнаха с латино попа. На фона на..
“Любоф” откри 43-тия фестивал “Златна роза” и зададе тона на тазгодишния празник на българското кино. Филмът на Ивайло Христов е по пиесата на руския..
Славянската библиотека в Прага отбелязва своята 100-годишнина с юбилейна изложба, която гостува в Чешкия център в София. С д-р Лукаш Бабка,..
Кръгла маса за антибиотичната резистентност провежда Националният център по заразни и паразитни болести, съвместно с Министерството на здравеопазването,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg