За българските земи на север от Балкана Ескиджумайският панаир е това, което е Узунджовският за Тракия – най-голямото търговско средище, на което веднъж в годината се събират търговци от цялата Османска империя, от Европа и Близкия Изток, от всички български райони, за да продадат и купят стоки и да спечелят пари. Панаирът възниква в края на 18-и век като конни надбягвания, кушии, покрай които отделни търговци предлагат стоки. Постепенно конното надбягване прераства в пролетно стоково тържище с все по-голяма популярност. Появяват се първите паянтови бараки. Между 1830 и 1868 г. панаирът се мести в центъра на град Търговище, той вече е известно общобългарско тържище с голямо чуждо участие. След 1868 отново е изнесен извън града в специално построен панаирен комплекс с много дюкяни, административни сгради и дебел зид за защита от разбойнически нападения, които не са рядкост за епохата. Това са и годините на най-големия разцвет на панаира, който след това започва да запада, както всички подобни средища на панаирната търговия. Въпреки това, панаирът в Търговище продължава да съществува до днес, той е неотменно свързан с историята на града и самочувствието на гражданите. Една похвална инициатива на Търговищкия исторически музей – националната научна конференция „Панаири, пазари, тържища по българските земи“ – по своеобразен начин продължава панаирната традиция, а отскоро 14 май – денят, в който обикновено се е откривал панаирът, е обявен за празник на Търговище. Пъстрата мозайка на Ескиджумайския панаир сглобяваме с Йорданка Петкова и д-р Тоня Иванова – уреднички в Историческия музей, Магдалена Жечева – директорка на музея и проф. Иван Русев от Варненския икономически университет.
15 април
"За всички ученици е важна мотивацията, а Гошо е изключително мотивиран. И изпълнен с желание да помага на другите." Това казва за Георги Костадинов неговата учителката в Бургаската природо-математическа гимназия Мариана Анастасова. На юнската сесия той успешно взе и последния си изпит за тази учебна година и от есента ще е второкурсник във..
В последните десетилетия, след приемането на Закона за културното наследство (ЗКН) през 2009 г., нашето недвижимо национално наследство, нашите старини бяха оставени на произвола на съдбата и природните сили, се казва в документ-петиция, изготвен от група експерти и интелектуалци в България. "Поставяме настоящия документ на обсъждане пред..
Магистратурата ѝ по "Междукултурна комуникация и превод с китайски и български език" от Софийския университет е добавка към другата от НБУ по "Международни отношения и дипломация". Тя е живяла в Китай, учила е в тамошен университет и е създател на Фейсбук страницата "С обич от Китай", която няма начин да не ви е попадала в мрежата с любопитните..
Древният лидийски град Сардис е бил един от най-богатите градове в миналото. Сардис е бил столица и по време на управлението на цар Крез, останал в историята с вкуса си към богатствата, като Крез е управлявал едно наистина внушително царство, което обхващало голяма територия – от Милет и Ефес до Черноморското крайбрежие и Анталия. Ако трябва да си..
"Аз избрах професията на геодезиста, защото има движение, а работата на бюро не ме привлича. Свързването със земята е нещо, което ми е присърце, сподели второкурсничката в УАСГ – специалност "Геодезия" Цветелина Лазарова. "Първоначално никога не съм си мислила, че ще избера геодезията за своя специалност. При мен има наследственост, защото баба ми и..
В последните десетилетия, след приемането на Закона за културното наследство (ЗКН) през 2009 г., нашето недвижимо национално наследство, нашите старини..
"За всички ученици е важна мотивацията, а Гошо е изключително мотивиран. И изпълнен с желание да помага на другите." Това казва за Георги Костадинов..
От 11 до 13 август Разград ще се превърне в истинска открита сцена за киноизкуство. В рамките на инициативата "Лятно кино в Разград" жителите и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg