Станилия Стаменова: Трудностите в спорта ме карат да доказвам, че мога

„ВЗЕХ ГОООО!!! Да е честита победата на всички! Днес чух химна и се просълзих. Дай Боже повече такива емоции за българския спорт!” С тези думи във Фейсбук се обърна българска кануистка Станилия Стаменова към феновете си, след като спечели златото на Европейското първенство в Рачице, Чехия, на 200 м едноместно кану. Тя взе дистанцията с убедителните 49,796 сек, а съперничките й не успяха да паднат под 51 сек.

Интервю със Станилия Стаменова

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Мисля, че показах добра форма. Това състезание е първото за годината и първият ми старт на международно ниво след световното първенство в Москва през август миналата година – прави равносметка Станилия. – Оценката е отлична и предвид това, че тази година състезанието се проведе по-рано от обичайното заради Европейските игри в Баку. Подготовката ни е доста трудна, тъй като нашият спорт се практикува навън, а тази година имахме дълга зима. Дисциплината ми е скоростна и трябва да се работи на високи обороти. Но скорост се прави трудно, когато температурите са ниски. Затова смятам, че формата, която докарахме, при това без подготовка на топло, изцяло в България, е добра.

Събеседничката ни е убедена, че състезанието е най-добрата тренировка и дава възможност на спортиста да определи над какво да наблегне в подготовката си:

Това Европейско ми показа, че все още не съм свикнала на високия оборот, който ми е необходим. Сега греба с темп от 72-74 загребока /загребвания/ в минута, а за световното тази година ще търсим темп от 78-80, за да подобря постижението и да грабна титлата.

Звучи невероятно, но тя попада в кану-каяка само преди 5 години, при това в доста късна възраст – на 23 години, а в актива си вече има 3 европейски титли, злато от Световната купа, сребро от Световно първенство. Преди това 11 години от живота си посвещава на леката атлетика, но след контузия се налага да прекрати с Царицата на спорта. Началото в кану-каяка е много трудно, но именно това я кара да продължава напред.

Всяко начало е трудно. Наистина, първите пъти, когато влизах в лодката, често се обръщах. На първия ми тренировъчен лагер в Пирдоп съм се обръщала по 6 пъти на тренировка. Минават например каякарите с моторницата, правят ми едни вълни и аз се обръщам, плувам до брега, излизам, влизам. С много упоритост се постига всичко. Нищо не ме е спирало. Напротив, трудностите в спорта изграждаха в мен желание да се докажа, че аз мога, споделя шампионката и се усмихва чаровно, а цялото й същество излъчва увереност, откритост и хармония със себе си и околната среда.

На въпрос откъде черпи тази сила на духа, Станилия Стаменова отговаря:

Винаги съм била такава. Когато започна нещо, желая да го докарам докрай. Със спорт започнах да се занимавам на 11 години. Преди това исках да кандидатствам с изобразително изкуство. Занимавах се с рисуване и към това ми беше насочена цялата енергия. Но когато треньорката Румяна Ценова от спортен клуб „Левски” ме забеляза за атлетиката, спортът ме грабна. Оттам нататък винаги съм желаела да постигна нещо.

За да бъде по-пълноценна подготовката й, Станилия включва в нея и занятия по бокс, вдигане на тежести, лека атлетика... Кану-каякът е много комплексен спорт, обяснява шампионката. Разностранните спортни занятия правят тялото й по-способно да се нагажда към нови стилове и техники.

Какво можем да очакваме от Станилия Стаменова до края на годината?

След две седмици имам състезание в Дуйсбург (Германия) – Световна купа. Надявам се дотогава да задържа спортната форма от Европейското първенство, но там няма да търся победа на всяка цена. Искам просто да натрупам опит, който да ми помогне за Световното първенство през тази година. То е най-голямата цел, и разбира се, спечелването на титлата.

Желаем ти успех, Станилия! С теб сме!

Споделете

Станилия Стаменова: Трудностите в спорта ме карат да доказвам, че мога

Между мълчанието и думите: спомен за Атанас Далчев

"КласикАрт" празнува рождения ден на Моцарт и още нещо

Понятието "biodeutsch" не може да бъде заметено под килима

ПРЕДАВАНИЯ

Програми

Радио България

За БНР