На 28 май се навършиха 90 години от рождението на Дитрих Фишер-Дискау. Специалистите се надпреварваха да хвалят неговия рядко красив, дълбок, изразителен глас. Впечатляващ диапазон, осанка, артистичност. А изводът се налага от само себе си: няма невъзможни неща за Дискау в баритоновия репертоар. През 2012, малко преди да навърши 87, Дитрих Фишер-Дискау напусна този свят. В пресата се появи следното: „Отиде си един от великите нибелунги! Пазител на традициите, на високия морал в изкуството. Един от законодателите на интерпретаторски стандарти в средата на ХХ век, които фокусират най-вече творческото наследство на Вагнер и Рихард Щраус, на Шуберт и Моцарт...”
Дитрих Фишер-Дискау сътвори подвиг що се отнася до студийните регистрации. Тях познавачите определят като епоха в звукозаписната индустрия. Справката сочи, че онова което баритонът е изпял в студиото е много повече от реално изиграните на сцената роли. Например Вагнеровите герои: Холандеца, Гунтер, Курвенал, Телрамунд... никога не са били изпълнявани от Дискау нито в театъра, нито в концертен вариант. Записите, с които разполагаме обаче са възхитителни. Или пък етапни за всеки баритон роли като Ескамилио, Скарпия, Риголето, граф Ди Луна, които обаче не е играл на сцена! Мнозина се питат защо? Отговорът, пределно лаконичен откриваме в автобиографичната книга на Дискау „Отзвук от миналото”: „Това е моят избор!” Специалистите опитват за разгадаят шифъра: любовта, всецялата отдаденост на певеца към музиката, далеч надхвърля рамките на оперните спектакли. На тях Дитрих Фишер-Дискау отделя не повече от четири, пет месеца годишно. Останалото време си поделят студийните записи и камерното музициране. Впрочем тъкмо работата в студиото е прекият повод за оперния дебют на немския баритон. Майсторът на диригентската палка Ференц Фричай чул записи на Дискау и тутакси го поканил за премиерата на „Дон Карлос” в Щаатсопер Берлин. Настъпва дългоочакваният миг. Дебютът като маркиз Поза. След шеметния успех през 1948 година Дискау е затрупан с покани от театрите в Мюнхен и Виена. Заедно с Берлин –това са ключовите спирки в сценичната кариера на прочутия баритон. От 1954 година започват гастролите му в Англия, Франция, Италия, Холандия, Швейцария, Япония... В САЩ изнася само концерти.
Дитрих Фишер-Дискау имал изключителната привилегия да работи с най-големите майстори на палката: Фуртвенглер, Кнапертсбуш, Клюитанс, Шолти, Караян, Ойген Йохум,Карлос Клайбер, Клемперер... „Днес младите са ощетени от липсата на диригенти, които разбират от работата с певци. По мое време Фричай, Савалиш и Бьом по свой начин знаеха да пеят...”, отбелязва Дитрих Фишер-Дискау с носталгия по миналото. Впрочем тъкмо изброените велики диригенти се удивляват от уменията на немския баритон, когато са били заедно по време на спектакли или пък в звукозаписното студио. Удивляват се на изумителната нюансировка, характерна за интерпретациите на Дискау, кадифения тембър, мощта на гласа, размаха, с който изгражда образите. „Дискау е фантастична сплав от емоция и интелект, които никого не оставят равнодушен!”, възкликва диригентът Ференц Фричай.
В съботната вечер ще прозвучи записът на операта „Дон Жуан” от Моцарт с Дитрих Фишер-Дискау в главната роля и Ференц Фричай на диригентския пулт. С участието на Сена Юринац, Ернст Хефлигер, Мария Щадер, Карл Кон, Иван Сарди, Ирмгард Зеефрид, Валтер Крепел, РИАС камерен хор и Симфоничния оркестър на Берлинското радио. Запис за фирмата „Дойче Грамофон“ от 1958 година.
Едва ли има меломан, който да не свързва името на Дитрих Фишер-Дискау и с камерния жанр. С песента. „Немската песен (Lied) не е репертоар за певец без глас или в края на кариерата”, категоричен е всепризнатият майстор на вокалната миниатюра. „Гласът е от първостепенно значение. Същността на песента е да изразиш онова, което не може да се покаже. Песента – това е гласът!” Немският баритон твърди, че е изпълнил 3000 песни, а е запомнил около 1000. Звучи наистина зашеметяващо. Това, което прави Дитрих Фишер-Дискау в камерния жанр без съмнение е еталон. Ключов етап в интерпретаторските търсения на ХХ век. Основно в немския репертоар: от Шуберт до Малер и от Шуман до Хиндемит. Критиците са единодушни: съвършеното владеене на гласа, детайла (изрисуван сякаш с върха на тънка четка), вътрешната пулсация, диханието ваят образи, разказват истории с покъртителна искреност.
В периода 1966-1972 година Дитрих Фишер-Дискау и пианистът Джералд Мур записват всички Шубертови песни. Едно наистина титанично дело.
„Не съм отделял спектаклите от песенните рецитали”, припомня Дискау.
„Случвало се е в една седмица да участвам в две представления и два концерта.” А на въпрос за дългогодишната си кариера, отговаря: „Не се опитвам да тичам след собствената си легенда. Настъпил е мигът да давам по друг начин. Щастлив на свой ред да получа нещо от студентите си. Да засаждаш означава да виждаш как посятото дава плодове...” Имаше на какво да се радва в това отношение Дитрих Фишер-Дискау приживе и още как.
Достатъчни са имената на Андреас Шмид, Матиас Гьорне. Кристине Шефер, Томас Квастхоф, Йън Бостридж... Всички те са имали щастието да бъдат близо до големия майстор. През 2005 година по повод 80-ия си рожден ден Дитрих Фишер-Дискау споделя: „Т.нар. годишнини ме принуждават да поглеждам назад, за което съжалявам в крайна сметка. Хиляди пъти предпочитам да гледам напред! А фразата „да си бил” е неизчерпаем източник на тъга и неизмерима носталгия за повечето от нас...”
Съдържание на операта „Дон Жуан“ от Волфганг Амадеус Моцарт
събота, 30 май, от 20 часа
В съботната вечер (23 ноември от 20 часа) ще си припомним три спектакъла на Софийската опера. Първият досег на българската публика с "Бохеми" е през 1922 година. Маестро Георги Атанасов ръководи премиерния спектакъл. А ние поглеждаме към друг спектакъл на "Бохеми" от 1955, съхранен в Златния фонд на БНР. В ролята на Рудолфо публиката възторжено..
Тридневният фестивал за некомерсиална камерна съвременна музика "ТрансАрт" ще се проведе за пети път. Ще прозвучи съвременна музика от България и цял свят с авангардни композиции от последните няколко години, както и от последните петдесетилетия. Във фестивала ще вземат участие млади и утвърдени наши и чуждестранни изпълнители. В три вечери на три..
Третият концерт от настоящия сезон 2024/2025 на Симфоничния оркестър на БНР, озаглавен "Тембри и нюанси", представя композицията на Иван Спасов "Епизоди за четири групи тембри", Концерта за виолончело и оркестър в ла минор, оп.129 от Роберт Шуман и Симфония № 5 в ми минор, оп.64 от Пьотр Чайковски. В аванс ви предлагаме да чуете разговора на..
"Опитвам се да правя хубава музика и не искам да слагам някакви ограничения и знаци" – думи на пианиста, композитор, аранжор и диригент Ангел Заберски. Често се сещам за това негово твърдение, и когато слушам композициите му, и когато съм част от публиката му и проследявам вдъхновеното музициране и безспорния професионализъм. Наскоро Ангел..
Музикантите от "Кварто" (Quarto) с пианиста Емануил Иванов ще представят две емблематични творби на Йоханес Брамс и Дмитрий Шостакович – клавирни квинтети от двамата композитори. Емануил Иванов за първи път ще свири двата квинтета. В произведенията на Брамс и Шостакович се открива стремеж за духовен полет и борба за свобода на човешкия дух...
В съботната вечер (23 ноември от 20 часа) ще си припомним три спектакъла на Софийската опера. Първият досег на българската публика с "Бохеми" е през..
В "Мрежата" гостува Ирина Морозовская, която е психотерапевт, известен бард, но най-вече одеситка. Проведох разговора си с нея на 19 ноември, ден след..
Фестивалът за съвременен танц и пърформанс представя най значимите заглавия на световната сцена. С опита си и възможностите си световните и европейски..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg