За розата и бирата… и българската следа

Световната тенденция на възход и налагане на крафт-бирата не подминава и България. Страната има сравнително кратки пивоварни традиции – по-малко от век и половина и това колкото затруднява възпитанието на нови бирени вкусове, толкова и го улеснява в сравнение с наложените такива в Чехия, Германия, Белгия и Великобритания.

Белгийският майстор, работещ в една от първите български крафт-пивоварни в планинския град Трявна, пръв се осмели да подправи една от бирите си с традиционната българска подправка – чубрица и намери много добър прием сред ценителите на неочаквани вкусове. С известно закъснение, един от най-добрите български крафт-пивовари отвърна, по повод годишнината на първата бутилирана „занаятчийска” бира в София, с лимитирана серия с микс от съставки – репички, цвекло, целина, розмарин и бахар. Отново аплодисменти от познавачите. Междувременно домашните пивовари продължават да експериментират със заобикалящата ги растителност – от коприва, през шипки, до използване на дива мая с касис, като резултатът изненада приятно дори и авторите си.

Картината би била повърхностна и непълна без едно от най-сериозните начинания на българин, при това в един от безспорните бирени центрове на света – Лондон. Rose Brew казва с името си всичко за своя създател, старозагореца Ивайло Пенев. От години той живее в Лондон и търгува розова вода, произвеждана в Казанлък от негов приятел. След известни колебания се впуска заедно със съдружници в авантюрата ейл с розова вода. Пивоварната им е една от малкото британски, изцяло сертифицирани като органични, което автоматически я поставя в по-горна категория, вкл. и ценова. Те са и едни от малкото, които ферментират бира в отворени съдове. Малко като в Средновековието – шегува се Ивайло и продължава. – То си е като жив организъм – малко е непредвидимо. Понякога не се получава – за втори път ми се случва, варим бира с нормална захарност,екстракт,  температурата се следи електронно и въпреки това не иска да ферментира навреме.

Засега правят  три бири с розова вода с имена, съответстващи (почти) на стиловете им: WhiteRose (wit), PinkRose (IPA), Black Rose (stout). Дегустирахме ги в този ред, а усещането на роза намаляваше със всяка следваща. Количеството използвана розова вода варира – от чаена лъжичка на бутилка в първия случай до половин лъжичка в последния. Но нещата далеч не са толкова прости. Самата розова вода усилва всеки вкус, ако е правилно дозирана – обяснява Ивайло. – В началото слагах доста повече, защото бях нещо като имунизиран към нейния аромат.

Първата бира, особено популярна по Св. Валентин във Великобритания, повтаряща рецепта на шоколад с рози, е шоколадовият им стаут. С отварянето си, бутилката поднася букет ароматни рози, после... „нещата се уравновесяват, но това е и интересното. Докато отпиваш от бутилката, тя е различна, не е скучна, всяка глътка има различен вкус. А има и успокояващ ефект, кара те да се чувстваш добре. Освен това е полезна и за стомаха”.

Разбира се, розата има доста по-романтично излъчване от хмела, но тя не дава противно на някои очаквания сладост на бирата, а усилва горчивината й. С тези си свойства, тя е еднакво ценена и от дамската, и от мъжката половина на биролюбивото човечество. Оценките за „розовите” бири на Ивайло в световните специализирани дегустационни сайтове не са еднозначни. От върховно одобрение за стаута (18,5/20) до сравнение с турски локум за бялата (12/20). Това далеч не притеснява Ивайло и провокира хумор, определян и като „черен български”. Въпрос на персонално мнение – казва той. – А и различните хора усещат различните вкусове по различен начин. За някои наистина може да е прекалено розова и да им дава чувството, че пият шампоан.

За негово щастие, доста дами, които обикновено не пият бира, навлизат в тайните й чрез розата. Така българската следа в крафт-пивоварството, дори и на Острова, рискува да стане все по-забележима.