За разлика от лекарските операции, чието времетраене може да трае часове, реставрацията на най-старата българска икона е продължила една цяла година. За човек от всяка друга професия е трудно да си представи невероятното търпение, спокойствие и прецизност, с които са работили реставраторите: ден след ден, месец след месец... Сега може да видим резултата: какви са били автентичните цветове на иконата преди 11 века. Сякаш виждаме нова творба, макар че керамичният образ на Св.Теодор от Велики Преслав е създаден в Златната епоха на българската култура, по времето на цар Симеон.
Няма данни дали това е Св. Теодор Тирон или Св. Теодор Стратилат. И двамата светци-воини са силно почитани в православния християнски свят. Затова специалистите казват обобщено за иконата, че е на Св. Теодор. По спецификата на ръцете, продължението на жестовете, могат да отгатнат и невидими за окото на непознавача линии на движенията. Светецът е държал книга и кръст. За светец-воин посланието е изключително силно и въздействащо: освен с оръжие, в живота може да се воюва и с други средства, като вярата и образоваността.
Къде може да се види най-старата българска икона? В Националния археологически институт с музей при БАН. Струва си да сравните онзи образ, който познаваме от учебниците в училище, и този - след реставрацията. Колкото и да сме свикнали с рутината, че керамичната икона се е превърнала в част от символиката за България, разгледайте внимателно международния си паспорт за задгранично пътуване. Сред знаковите елементи, с които по света ни разпознават като българи, е образът от най-старата наша икона - на Св. Теодор. Още интересни моменти от реставрацията ще научим от д-р Даниела Чернева, ръководител на проекта.
Знaчим пpoбив в ĸвaнтoвитe изчиcлeния бeшe пocтигнaт, cлeд ĸaтo изcлeдoвaтeли oт Oĸcфopдcĸия yнивepcитeт cъздaдoxa мaщaбиpyeм ĸвaнтoв cyпepĸoмпютъp, cпocoбeн нa ĸвaнтoвa тeлeпopтaция, написа преди дни "Индипeндънт". Какво е значението му за развитието на квантовата технология, разяснява докторантът по квантова механика Иво Михов. "Един квантов..
Мария Аргирова. Тя е млад учен с дълга професионална биография. Мечтае да стане археолог, но се запалва по химията. Д-р Мария Аргирова съвсем наскоро получи наградата "Еврика" за постижения в науката, но преди това е носител на съвместната награда на фондация "Еврика" и Съюза на учените в България за отличната защита на дисертационния си труд. Освен..
Третият епизод от поредицата акцентира на различните категории, през които антропологията разглежда света. На вярванията на дадени култури, сформирани и обуславяни от тяхното битие. Както религиозни, така и онези, свързани с някои митологизирани образи, всяващи страх и служещи като възпитателна мярка до ден днешен. Анатомия на страха: Епизод 1 –..
XVIII националната археологическа изложба "Българска археология 2024" се откри в чест на професионалния празник на археолога в Националния археологически институт с музей на Българската академия на науките. Представени са над 500 експоната от 32 обекта, различни като вид и хронология – от праисторията до Късното средновековие. Находките..
Ден на Европейската лаборатория по молекулярна биология (EMBL) в България ще се проведе на 27 февруари от 10 часа в аулата на СУ "Св. Климент Охридски". Доц. Стойно Стойнов от Института по молекулярна биология на БАН е един от двамата делегати за България в Лабораторията. "В Института по молекулярна биология имаме доста лаборатории, които..
Колкото е необяснимо абсолютното, толкова е необяснимо и това, което ни подтиква към неговото търсене, смята актьорът Стелиан Радев. Той влиза в ролята на..
"Йерма" от Федерико Гарсия Лорка е най-новото заглавие в афиша на Yalta Art Room. Премиерата на спектакъла е на 16 и 24 февруари от 19.30 ч. на..
Дискусията започва с изследването, което пише професор Александър Кьосев за "Чевенгур" на Андрей Платонов, използвайки единствения завършен роман на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg