Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Неделна музикална вечер със Сър Гардинър, Бетовен, Менделсон и Шуман

БНР Новини
Сър Джон Елиът Гардинър
Снимка: ЕПА/БГНЕС

Сър Джон Елиът Гардинър има необикновен творчески път. Израства в семейството на музиканти любители, фермери в Северен Дорсет. Първите си уроци по дирижиране взима едва 15-годишен и се възхищава от кантатите на Йохан Себастиан Бах. Учи в Кембридж история и не смее да мечтае за музикантска кариера. През 1963 отива в Ливан при своя чичо, професор в Бейрут и в продължение на година Гардинър пише теза по история, свързана с Изтока и Запада. В  края на следването си трябва да направи своя избор. През 1964 в Лондон събира хор и оркестър със стари инструменти и дирижира в Кралския колеж „Вечерна молитва за Дева Мария” от Клаудио Монтеверди. Това събитие в неговия живот предопределя пътя му на музикант. Завършва композиция и дирижиране в Кембридж и пиано в Париж при Надя Буланже.
Той е основател и художествен ръководител на три ансамбъла: Хор „Монтеверди”, Оркестър „Английски барокови солисти” и „Революционно-романтичен оркестър”.
Обвързвайки кариерата си с възраждането на старинната музика, той участва в редица проекти като изпълнението на кантати на Йохан Себастиан Бах по повод 250-годишнината от смъртта на композитора.
Историк и изследовател, Гардинър се стреми да представи и Симфониите на Брамс през 2008 г., използвайки някои от  инструментите от времето на романтизма.

Музиката винаги е огледало на обществото, в което е създадена - пише диригента. И още: Добрата интерпретация трябва да пресъздаде времето, в което е написана творбата, и все пак да е поднесена така, че да достигне до душата на слушателя.

Сър Джон Елиът Гардинър има издадени 250 компактдиска за най-големите звукозаписни компании.  
В неделната вечер по програма „Христо Ботев” под негово диригентство ще чуем „Миса Солемнис” от Бетовен и произведения от Менделсон и Шуман.

неделя, 4 октомври от 19.30 часа



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Ингви Малмстийн: Барок-ен-рол богът каца в София

Шведската китарна легенда Ингви Малмстийн ще отбележи 40 години на сцената със специален концерт в София. Събитието ще се проведе на 10 август в клуб Joy Station и ще бъде част от световното му юбилейно турне, посветено на четири десетилетия безкомпромисно влияние в рок и метъл музиката. Бах. Антонио Вивалди. Джими Хендрикс. Пражката филхармония. И..

обновено на 04.08.25 в 10:19
Мирян Колев

Звуците на Малайзия

Warm Waves/"Топли вълни" е сантиментален албум, който включва теренни записи от пътуването на експерименталния музикант Мирян Колев до Малайзия през 2024 г.  Записани в обекта на ЮНЕСКО Джорджтаун и околностите на остров Пенанг, те улавят топли спомени в звук. Градските улици, плажовете, религиозните храмове, цикадите в джунглата, звуците на..

публикувано на 03.08.25 в 10:15

Програмата на Еврокласик ноктюрно от 1 до 15 август 2025

1 август Свири Оркестърът на Полското радио във Варшава с диригент Михаил Меринг. 3.00 часа – Рихард Вагнер (1813-1883), Зигфрид идилия. 3.22 часа – Йоханес Брамс (1833-1897), Вариации по тема от Хайдн, оп. 56а. 3.41 часа – Волфганг Амадеус Моцарт (1756-1791), Симфония № 36 в До мажор, K.425, "Линц". 4.10 часа – Йоханес Брамс (1833-1897), Клавирен..

публикувано на 31.07.25 в 09:25

Джаз по наследство – Вероника Вапирова и Международният джаз фестивал "Варненско лято"

Той е най-старият действащ джаз фестивал в България. Основан още през 1992-ра година от прочутия ни саксофонист и композитор Анатолий Вапиров, през годините Международният джаз фестивал "Варненско лято" се е превърнал в едно от най-устойчивите и обичани музикални събития в България. От няколко години дъщерята на Анатолий Вапиров – Вероника..

обновено на 30.07.25 в 17:28

Певицата Мона за силата и музиката, достъпна за хора, лишени от слух

Според проучвания едва 16% от изпълнителите в световен мащаб правят музиката си достъпна за глухата общност. Днес, в XXI век, технологиите дават своя принос за това чрез специални костюми, които възпроизвеждат вибрациите от ритъма така, че нечуващите да се потопят в него и да се наслаждават на живи концерти. Жестовият превод на текстовете на сцената..

публикувано на 30.07.25 в 12:45