Опитите за постигане на вечен живот чрез някакъв „еликсир на безсмъртие“ в човешката история не са един и два. В това начинание са се изпробвали китайски императори с помощта алхимични прахове, доктори, които пиели екстракти от тестиси на кучета, кралски фаворитки, които редовно консумирали разтвори и в които се съдържало злато, философи, решили маниакално да заложат на регулярното взаимното кръвопреливане и какво ли още не. Там е работата, че точно те не успели да постигнат въобще дори онова, което наричаме „дълголетие“, докато мнозина изследователи през вековете са отбелязвали като причини за струпването на дълголетници в определени региони на планетата ни, в това число и у нас, доста по-прости и природосъобразни фактори. И въпреки, че според последната статистика на Световната здравна организация по средна продължителност на живота, ние, българите вече заемаме едва седемдесет и четвъртото място, тук все още продължават да се раждат много хора, които надживяват 90 години. За някои от тези фактори разказва проф. Игнат Игнатов от Научноизследователски център по медицинска биофизика, направил проучване на 121 човека, доживели до преклонна възраст в три области на България.
• 360 градуса: коментар на колегата Георги Караманев за някои парадокси, свързани с дълголетието и стереотипите, с които нерядко са свързвани дълго живеещите хора.
• Обикновено чудо: биологът Марио Лангуров – „топ 5“ на дълголетниците в животинския свят и странностите на медузата „Туритопсис нутрикула“.
• Вечният двигател: писателят-фантаст Любомир Николов – „Корпорация Безсмъртие“ или за идеите и моделите в научната фантастика и във футурологията по темата.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
