Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Синът дава име на баща си

Не знам какво си мислите, като четете това, но ние имаме предвид едно твърде любопитно явление в езика – вече съществуващи понятия се преименуват, след като се появи нещо подобно на тях. Примерите са много – писателят Александър Дюма става Александър Дюма – баща, едва след като един от синовете му, носещ същото име, започва да пише. Преди да се появи електрическата китара, акустичната е просто „китара“. Кранът за студена вода получава това наименование, след като от чешмите потича и топла вода. Хората стават „пешеходци“ едва когато се появяват превозните средства. Киното не знае, че е „нямо“, преди да се появи „говорещото“. Приемниците стават аналогови, след като са измислени цифровите. „Шоколад“ отначало означава напитка, след като започват да се правят и масово да се разпространяват шоколадовите блокчета, те приемат това име, появява се и кремообразният„течен шоколад“, а какаовите напитки се наричат „топъл шоколад“. Тези обновени най-често чрез добавяне на прилагателно или числително име названия са наречени от някои автори „ретроними“. Според специалистите те се числят към неологизмите и са слабо, да не кажем съвсем не, изследвани. За нас пък е интересно да видим как се раждат този вид думи и съчетания и по какви причини, къде са най-много и как навлизат в речта ни. За това разговаряме с проф. Валентина Бонджолова от Великотърновския университет
• Езикови справки по радиото: „за в бъдеще“, „повторяемост“ или „повтаряемост“
• Забравете тази дума: от коя дума или съчетание предлагате да се лишим, за да бъде речта ни по-точна, красива и изразителна


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Национално музикално училище

История на образованието по изкуствата: Национално музикално училище "Любомир Пипков"

Създадено през 1904 година, първото професионално музикално училище в България вече повече от 120 години възпитава у поколения наред отношение за естетика в музикалното изкуство. Открехваме завесата за неговата история, но и за влиянието на тази институция върху българската музикална сцена и духа, в който знаковите имена обучават своите ученици...

публикувано на 21.11.25 в 14:01
Покана за събитието

Четири научни звена на БАН отварят врати за посетители

Министерството на иновациите и растежа ще подкрепи с 10 млн. лв. авангардно изследване на Института по физика на твърдото тяло към Българската академия на науките. То е за лазерно индуциран управляем ядрен синтез и има потенциал за пробив в световната наука и производството на ядрена енергия. Финансирането ще бъде осигурено по Програма "Научни..

публикувано на 21.11.25 в 09:45
Килими от експозицията

НЕМ – пазител на българската идентичност: 4 епизод – Колекции и фондове

Последен четвърти епизод, в който разказваме за това как се събират експонатите през годините, какво има до момента като колекции, какви фондове има в етнографския музей, интересни и любопитни факти от участници Чавдар Димитров, главен асистент Илия Борисов главен асистент и главен асистент Ангел Ангелов. Националният етнографски музей –..

публикувано на 20.11.25 в 14:35

Дълбините на Черно море пазят наследството на цели епохи

Черно море се утвърждава като едно от най-ценните места за археологически и научни проучвания. Уникалната "безкислородна зона под 150 метра дълбочина" съхранява в изключително добро състояние потънали кораби, морски съдове и различни материали, които иначе биха се разрушили в други водни басейни. Тази природна особеност превръща Черно море в..

публикувано на 19.11.25 в 09:05

Тежки травми и бързи решения: как 3D моделите помагат на лекарите

Идеята за "инженер на резервни човешки части" звучи като сюжет от научна фантастика, но в съвременната медицина това вече е реалност. Един от българските специалисти, които превръщат високите технологии в пряка помощ за пациентите, е д-р Петър Вълчанов от Медицински университет – Варна. Той работи в областта на медицинското 3D моделиране и..

обновено на 19.11.25 в 08:35