Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Критическата съвест: Димитър Аврамов и особеностите на българската култура в годините на късния социализъм

Има имена в историята – културна, социална, политическа, за които потомците придобиват знание за тяхната значимост и важност едва след като си отидат от света. За България това е особено характерно – тук приживе човек трудно, дори бих казал свръх-трудно приживе ще получи признанието, което заслужава – трябва да умре, за да го има. В някаква степен горното се отнася доста към живота и делото на проф. Димитър Аврамов – един от най-ерудираните, задълбочени и информирани изследователи, аналитици и критици на българския художествен живот. Слава Богу, днес той се радва на заслужена слава, книгите му биват издавани, за да успее да види читателската публика какъв висок естет и учен е имала в негово лице. Без съмнение, при други условия проф. Димитър Аврамов би се превърнал във фигура от световна величина, каквато е например Кенет Кларк в изкуствознанието или Морис Бланшо в литературоведението. Книгата му за Бодлер например е приносна не само в български, но и в световен мащаб, колкото до статиите и изследванията на български художници, по своята дълбочина и информираност, биха могли да се мерят само с такъв величествен ум като този на Кирил Кръстев. Много е важно, според мен, точно такива водещи личности на българския интелектуален живот да бъдат обговаряни, пропагандирани, заявявани, защото сочат, че в нашата макар и по общо мнение периферна и не толкова значителна в културно отношение страна, се раждат и такива гиганти на знанието. И – благодарение на тях, общото мнение за незначителността българска хвръква по дяволите, стопява се като снежен човек на пролет, изфирясва като загрята над 100 градуса вода. Като – трябва да отчетем, всичко постигнато от проф. Димитър Аврамов е в ситуацията на един режим, който изобщо не е поощрявал ерудираността и съвестното изследване, напротив – биел е през пръстите всеки, позволил си по този начин да проучва световната култура, без да ѝ пришива скудоумни догми и клишета. Така делото на проф. Димитър Аврамов се превръща в още по-значимо и тъкмо тази значимост е в центъра на предаването „Премълчаната история“. Гости в студио 38 на БНР бяха двама професори и близки приятели на Димитър Аврамов – философът Георги Каприев и литераторът Божидар Кунчев

Ако желаете да оставите коментар, посетете страницата на предаването във Фейсбук


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
проф. Маргарита Попова

Проф. Маргарита Попова: Работим по улавянето и оползотворяването на въглеродния диоксид

"Последният проект, по който работим с моите колеги, е насочен към изграждане на затворен цикъл за директно изгаряне на биомаса за получаване на енергия чрез улавяне на отделения въглероден диоксид от димните газове, използвайки зеолитни абсорбенти,  получени от отпадъчните пепели от същия процес, както и силикатни абсорбенти, получени от..

публикувано на 21.07.25 в 10:10
Акад. Атанас Атанасов

Акад. Атанас Атанасов: Храната има енергия, която влияе върху нас

Когато разберем същността на българската храна, ще разберем и как профилактично да я използваме за здравето си. Акад. Атанас Атанасов е един от водещите земеделски учени в България с дългогодишен и впечатляващ опит в теорията и практиката на земеделската наука. Някои от неговите перспективни виждания са изпреварили времето и очевидно ще имат..

публикувано на 19.07.25 в 09:40
Валентин Георгиев

Еврика! Успешни българи: Ивайло Къртев

Той е лауреат от Националния конкурс "Млади таланти". Миналата 2024 година му донесе още отличия - бронзов медал и почетна грамота на Международната Менделеевска олимпиада по химия в Китай. Ивайло Къртев беше и един от нашите представители на ЕКСПО на науките по линия на МИЛСЕТ в Сараево. Тази година завърши пловдивската Математическа гимназия..

публикувано на 14.07.25 в 17:05
д-р Чавдар Ботев

Д-р Чавдар Ботев: В България има условия за лечение на постковид синдром

"В световен мащаб, близо 400 милиона души, като след делта варианта на Covid почти 10 процента имат постковид синдром, а след омикрон – пет процента. Постковид синдромът е като един скрит айсберг и едва сега започва да се появява, а през последния месец ние научихме най-много за проблемите след постковид. До миналата година са направени 13 милиарда..

публикувано на 14.07.25 в 09:40

Национален природонаучен музей, епизод 1: История и запознаване

Националният природонаучен музей към БАН е най-старият музей в България, и най-старият и най-богатият измежду природонаучните музей на Балканския полуостров. На втори август 1889 г., две години след качването на престола, княз Фердинанд показва на обществеността своите колекции и обявява създаването на Естественоисторическия музей. Първия..

публикувано на 14.07.25 в 09:10