Аз съм българче и се казвам Найк

Ако ви звучи абсурдно, в този абсурд попадат хиляди български деца, „дарени“ от родителите си с невероятни имена. Емима, Арая, Елора, Кодин, Пембе, Флойд, Кхан… какво да кажем за Шехерезада, Трифозара, Стихия, Канарче, Удиян, Челси, Орис. „Творческият“ ентусиазъм на младите български родители няма граници и изглежда се засилва. Традиционните за културата и езика ни имена фигурират в статистиките основно заради поколенията над 50 години. Българите масово се отказват от тях. Защо – струва си да се изследва. Засега такива проучвания няма – за тях трябват средства и подготвени хора. Малкото ни специалисти трябва да „купуват“ информацията на Националния статистически институт, за да могат поне да открият тенденциите в именуването. Що се отнася до причините за все по-странния избор на имена, нека се опитаме да отгатнем. Семейната традиция, включително и в именуването, все повече избледнява. Примерите за успех и благополучие идват до нас от други страни, а кой не иска детето му да успее. „Културата“ достига до съзнанието ни във вид на евтини сапунки и нископробни риалитита. Елементарната грамотност става дефицитна, да не говорим за сносна образованост. Безумните имена са само последствие, съвсем малка част от последствията. Разговор по темата с проф. Анна Чолева от Института за български език.
• Езикови справки по радиото: „галиба“
• Забравете тази дума!: от коя дума или съчетание можем да се лишим, за да бъде речта ни по-точна, правилна и красива