Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Български език за децата в чуждестранните училища у нас

Снимка: архив
Както е добре известно, в училищата към чуждите посолства в София учат и български деца. На фона на общото число ученици в средните училища у нас, те не са малко. Получават ли тези българчета обучение по роден език и култура и кой би трябвало да им го осигурява. Държавата в лицето на МОН изглежда няма мнение по въпроса – вместо отговор на нашето запитване, от Министерството получаваме писмена справка за необходимите приравнителни изпити за признаване на образование или завършен клас.
Каква е реалната картина. В повечето от чуждестранните училища – немското, англо-американското, френското „Виктор Юго“, български език, литература, история и култура се изучават, при това не само от българчетата, такава възможност имат и децата с различен произход. Часовете по български са включени в програмата на училищата и не се заплащат допълнително. Макар че обхватът, методиките и целите на обучението по български в тези училища са различни, водеща е идеята, че изучаването на майчиния език е неотменна част от модерното образование, съобразено с интересите на учениците, техния психологически комфорт, възможност за продължаване на образованието и реализация в съвременния свят.
Изключение прави училището към руското посолство, където часове по български език няма и засега не се предвижда да има. Според интервю на директора на училището Андрей Вениаминович за в. „Русия днес“ в училищата към посолствата, които работят по руските образователни програми, не е предвидено изучаването на езика на страната, в която действат те. В момента в колектива от учители и техните семейства няма лингвист, владеещ български, а в училището българският език би могъл да се преподава само като избираем предмет с щатни преподаватели, а не като допълнителни частни уроци на външни преподаватели (става въпрос за това, че доскоро родителите на българските деца сами са организирали допълнителни платени занимания за децата си по български с външни преподаватели, което вече нямат право да осъществяват на територията на училището).
Това са фактите, остава въпросът, който ще продължим да задаваме в рубриката „Всичко за образованието“ – имат ли право на обучение по роден език децата от чуждестранните училища у нас и кой би трябвало да им го осигури.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Иолина Василева: Градът Ухан в Китай е ултрамодерен и гостоприемен

Магистратурата ѝ по "Междукултурна комуникация и превод с китайски и български език" от Софийския университет е добавка към другата от НБУ по "Международни отношения и дипломация". Тя е живяла в Китай, учила е в тамошен университет и е създател на Фейсбук страницата "С обич от Китай", която няма начин да не ви е попадала в мрежата с любопитните..

публикувано на 10.08.25 в 12:15
Древният Сардис

Древният Сардис

Древният лидийски град Сардис е бил един от най-богатите градове в миналото. Сардис е бил столица и по време на управлението на цар Крез, останал в историята с вкуса си към богатствата, като Крез е управлявал едно наистина внушително царство, което обхващало голяма територия – от Милет и Ефес до Черноморското крайбрежие и Анталия. Ако трябва да си..

публикувано на 09.08.25 в 10:05
Доц. Борислав Александров, Цветелина Лазарова и Деница Дочева

Геодезистът трябва да притежава знания в различни области, сръчност и издръжливост

"Аз избрах професията на геодезиста, защото има движение, а работата на бюро не ме привлича. Свързването със земята е нещо, което ми е присърце, сподели второкурсничката в УАСГ – специалност "Геодезия" Цветелина Лазарова. "Първоначално никога не съм си мислила, че ще избера геодезията за своя специалност. При мен има наследственост, защото баба ми и..

публикувано на 08.08.25 в 15:20

Регионален исторически музей Бургас: Археологическата сбирка

РИМ Бургас е най-големият музей в Югоизточна България. Създаден е през 1912 г. от местни интелектуалци и общественици като археологическа сбирка към Бургаското археологическо дружество "Дебелт" с цел да се издирят, съберат и съхранят ценните археологически находки, с които регионът е богат. Първият председател на Археологическото дружество е..

публикувано на 07.08.25 в 15:25
Микрозеленчуци

Микрозеленчуци в Бенковски

Гергана и Виктор Александрови, жители на варненското село Бенковски, той – родом от Разрад, а тя – от Бургас, отглеждат микрозеленчуци. Това е кратката история, а дългата е необятна като морето, което за семейството е втори дом през част от годината. Мечтата на Гергана и Виктор е да направят околосветско пътешествие с малката си яхта, а дотогава..

публикувано на 06.08.25 в 15:20