Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2026 Всички права са запазени

Слушайте отново: Една и съща ли е тази подводница?

| обновено на 09.05.16 в 10:54 БНР Новини

…Видимостта беше уникална. Имаше може би над 15 метра видимост. Още от двайстия метър имаше видимост и се виждаше всичко идеално. Отгоре я видяхме... беше разцепена на две…
Именно това „я“ и до днес е забулено в тайните и легендите пазени на 35 метра дълбочина във Варненския залив. Какво се е случило там преди 100 години и коя е подводницата разцепена на две, лежаща на дъното на морето, все още никой не може да докаже. Екип водолази на Военноморските сили на България я откриват през 2010 година и започват обследване на намерената подводница. Въпреки усилията и изпълненото с рисковани операции обследване, съмненията остават – дали това е първата българска подводница „UB18“ или някоя друга, потънала в боевете на Първата световна война?
Въпросите ни отведоха много по-далеч от дните на обследването и така една съвременната история за намерена във Варненския залив подводница се превърна в история за Първата световна война.
Събитията, представени в „Да нарушиш покоя на една подводница“, следват бойните подвизи на екипажа на „UB18” по време на Първата световна война. Но не само! В продукцията се разказва и за двамата командири Никола Тодоров и Иван Вариклечков. На фона на техните драматични лични преживявания преди 100 години, историята няколко пъти прекрачва границите на времето, за да се върне в наш дни и да представи фактите от напрегнатите проучвания на екипът водолази от Военноморска база Варна и опита им да се разплетат многобройните въпроси около откритата потънала разцепена на две подводница.
Какво се е случило с „UB18, след като в изпълнение на клаузите на Ньойския договор, бива предадена на французите след края на Първата световна?
Какво е предизвикало потъването на откритата в наши дни на дъното на Черно море разкъсана от взрив подводница?
За една и съща подводница ли става дума?
Записите са направени през лятото на 2014 година във Варна и София. Благодарение на участието на Надя Вариклечкова, снаха на контраадмирал Иван Вариклечков, и проф. Климент Хаджов, внук на лейтенант Никола Тодоров, разполагаме с историите на двамата командири на първата българска подводница, предадени през очите на потомците им.
Изказваме искрена благодарност на Капитан първи ранг Камен Кукуров, тогава командващ Военноморска база Варна, който е водил екипа водолази по време на обследването и ни даде възможност да се качим на спасителния кораб „Протео“, с който е извършено обследването на намерената подводница. Благодарим за съдействието и на Министерство на отбраната.
За обследването на намерената във Варненския залив подводница разказват водолазите от Военноморските сили на България: капитан трети ранг Боян Добрев, капитан-лейтенант Илия Стойчев, главен старшина Димитър Македонски, матрос Андрей Мутафов, матрос Ивайло Иванов, капитан първи ранг Георги Георгиев и експертите капитан първи ранг от резерва Васил Кръстев и капитан първи ранг от резерва Станко Станков.
Автентична и с историческа ценност е и музиката на фичъра. Композициите на китара „Валс на младостта“ и „Романс на моята мила“ са създадени и изпълнени в Англия малко преди началото на Първата световна война от военния пилот и началник на Аеропланната група майор Радул Милков. Маршът със заглавие „Нашият марш“ е изпълнен от лейбгвардейците на Негово Величество царя на България. Записан е в началото на XX век на плоча „Орфей“. Записите са предоставени от „Златния фонд” на БНР.
И така в преследване на душата на една подводница, попила сенки, звуци, образи и мистерии, слушайте продукцията на „Документално студио“ „Да нарушиш покоя на една подводница“ с автор Николета Атанасова.





Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Част от картина

"Месия. Литургическа поема" от Ани Илков за първи път в ефира

На 30 ноември 2025 г. от 16 часа Радиотеатърът ще представи в ефира на програма "Христо Ботев" своята последна радиопиеса. Това е "Месия. Литургическа поема" на съвременния български поет Ани Илков . След големия успех на пиесата по поетически и публицистични текстове на Ани Илков "Похищението на България", поставена от Иван Добчев, на..

публикувано на 27.11.25 в 12:05
Портрет на Колет от Жак-Емил Бланш

Животът такъв, какъвто е

На 19 октомври 2025 от 16 часа в рубриката "Неделен радиотеатър" представяме пиесата на френската писателка Сидони-Габриел Колет "Балдахинът". Колет е една от забележителните жени на ХХ век, френската изследователка с български произход Юлий Кръстева ѝ е посветила специална монография. Животът ѝ е бурен, бохемски, пенлив като шампанско:..

публикувано на 14.10.25 в 11:40
В колажа са използвани: портрет на автора от Алексис Мъстън и плакат на пиесата от Веслав Росоха.

Лудостта като социален феномен във "Войцек" от Георг Бюхнер

Роден през 1813 г. в Годелау, Германия, Георг Бюхнер е писател, драматург, лекар и революционер. За краткия си живот (умира на едва 23-годишна възраст) и пишейки десетилетия преди Ибсен, Чехов и Стриндберг, Бюхнер предвещава и чертае пътя на модерната драма в Европа. "Войцек", написана малко преди смъртта му и останала незавършена, е една от..

публикувано на 30.09.25 в 15:23

Буквите в полза на хората

В чест на 15 септември, първия учебен ден, Радиотеатърът на Българското национално радио предлага на най-любимите си слушатели, децата, постановката "Легенди за буквите" от Тодор Лозанов. Авторът представя със средствата на мерената реч виденията си за буквите – как са създадени във времето на древен Египет, и как са достигнали до българските земи..

публикувано на 13.09.25 в 08:40

България през XIX в. във "Видрица" от свещеник Минчо Кънчев

В продължение на седем седмици екип "Драматургични форми" представя радиопоредицата "Видрица". Слушайте всеки делничен ден от 1 септември в рубриката "Радиоколекция" – от 0:15 до 0.30 часа на вълните на програма "Христо Ботев". Поп Минчо Кънчев (1836-1904) – свещеник, учител, революционер и обществен деец – оставя едно от най-ценните свидетелства..

публикувано на 10.09.25 в 14:19