…Видимостта беше уникална. Имаше може би над 15 метра видимост. Още от двайстия метър имаше видимост и се виждаше всичко идеално. Отгоре я видяхме... беше разцепена на две…
Именно това „я“ и до днес е забулено в тайните и легендите пазени на 35 метра дълбочина във Варненския залив. Какво се е случило там преди 100 години и коя е подводницата разцепена на две, лежаща на дъното на морето, все още никой не може да докаже. Екип водолази на Военноморските сили на България я откриват през 2010 година и започват обследване на намерената подводница. Въпреки усилията и изпълненото с рисковани операции обследване, съмненията остават – дали това е първата българска подводница „UB18“ или някоя друга, потънала в боевете на Първата световна война?
Въпросите ни отведоха много по-далеч от дните на обследването и така една съвременната история за намерена във Варненския залив подводница се превърна в история за Първата световна война.
Събитията, представени в „Да нарушиш покоя на една подводница“, следват бойните подвизи на екипажа на „UB18” по време на Първата световна война. Но не само! В продукцията се разказва и за двамата командири Никола Тодоров и Иван Вариклечков. На фона на техните драматични лични преживявания преди 100 години, историята няколко пъти прекрачва границите на времето, за да се върне в наш дни и да представи фактите от напрегнатите проучвания на екипът водолази от Военноморска база Варна и опита им да се разплетат многобройните въпроси около откритата потънала разцепена на две подводница.
Какво се е случило с „UB18, след като в изпълнение на клаузите на Ньойския договор, бива предадена на французите след края на Първата световна?
Какво е предизвикало потъването на откритата в наши дни на дъното на Черно море разкъсана от взрив подводница?
За една и съща подводница ли става дума?
Записите са направени през лятото на 2014 година във Варна и София. Благодарение на участието на Надя Вариклечкова, снаха на контраадмирал Иван Вариклечков, и проф. Климент Хаджов, внук на лейтенант Никола Тодоров, разполагаме с историите на двамата командири на първата българска подводница, предадени през очите на потомците им.
Изказваме искрена благодарност на Капитан първи ранг Камен Кукуров, тогава командващ Военноморска база Варна, който е водил екипа водолази по време на обследването и ни даде възможност да се качим на спасителния кораб „Протео“, с който е извършено обследването на намерената подводница. Благодарим за съдействието и на Министерство на отбраната.
За обследването на намерената във Варненския залив подводница разказват водолазите от Военноморските сили на България: капитан трети ранг Боян Добрев, капитан-лейтенант Илия Стойчев, главен старшина Димитър Македонски, матрос Андрей Мутафов, матрос Ивайло Иванов, капитан първи ранг Георги Георгиев и експертите капитан първи ранг от резерва Васил Кръстев и капитан първи ранг от резерва Станко Станков.
Автентична и с историческа ценност е и музиката на фичъра. Композициите на китара „Валс на младостта“ и „Романс на моята мила“ са създадени и изпълнени в Англия малко преди началото на Първата световна война от военния пилот и началник на Аеропланната група майор Радул Милков. Маршът със заглавие „Нашият марш“ е изпълнен от лейбгвардейците на Негово Величество царя на България. Записан е в началото на XX век на плоча „Орфей“. Записите са предоставени от „Златния фонд” на БНР.
И така в преследване на душата на една подводница, попила сенки, звуци, образи и мистерии, слушайте продукцията на „Документално студио“ „Да нарушиш покоя на една подводница“ с автор Николета Атанасова.
Юджийн О'Нийл пише "Дългият път на деня към нощта" през 1940 година, само четири години преди това, през 1936-та, той става Нобелов лауреат като драматург. В "Дългият път на деня към нощта" О'Нийл разказва историята на своето семейство. Всички конфликти и ситуации, съответстват на мъчителните, изстрадани мигове, изживяни през годините в неговия дом...
Отиде си вълшебницата на музикалното оформление Валя Бояджиева. Професионалният ѝ път премина в БНР. Работи за различни редакции в програма "Христо Ботев". За късмет на Радиотеатъра, тя прекара дълги години като музикален оформител на радиопиесите. Остави толкова много след себе си, че ще трябва продължително да ѝ благодарим. Фин човек. Прекрасен..
Словото се умори и капна. Капна до такава степен, че ми е съвестно да прибягвам до услугите му. То е като кон, коленичил кон. Камшик, камшик трябва! Единственият камшик – това е смехът! Смейте се, гадове, на мъките на падналото слово. Виктор Ерофеев, "Три срещи" "Орфей" на Кокто е модернистична и ексцентрична интерпретация на една класическа..
Историята на "Монетата" започва през 2020 г., когато е отличена като победител в конкурса за нова пиеса на Нов български университет. На 20 януари 2021 г. се състоя премиерата ѝ на сцената на Младежки театър "Николай Бинев". В началото на 2025 г. пък слушателите на програма "Христо Ботев" ще могат да чуят премиера на аудио "Монетата" – от 16 часа на..
Камила Грудова (Camilla Grudova) е канадска писателка, която дълго време не може да си позволи свой мобилен телефон, а баба ѝ се е препитавала като шивачка в Париж. Първата машина, която Камила е имала в дома си била шевна, компютър получава едва като тийнейджърка и вероятно с негова помощ завърша История на изкуството в университета в Торонто. За..
Фондация за хуманитарни и социални изследвания – София (ФХСИ) излезе с новия брой 7 на Бюлетина "Антидемократичната пропаганда в България онлайн". Как..
Своята кариера на художник-карикатурист, а и на "пописващ" пародии и смешки Димитър Чорбаджийски-Чудомир разгръща първоначално най-пълно във в...
Приказна работа – костюми, пеене, танци. Един свят, в който можеш да бъдеш всеки друг, но не и себе си. А може би тъкмо ти, твоето себе си, зарежда с..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg