Trysth и пост-метълът като потребност

Малко след излизането на ремикс албума обявихте акустичен лайв, нещо което не сте правили досега и поради спецификата на музиката, която свирите, е доста трудна задача. Какъв материал на бандата готвите и как планирате да го представите?

Да, акустичната интерпретация на нашата музика е нещо, с което се сблъскваме за пръв път. Трудно е да се прецени дали физически и психически сме напълно готови за такава стъпка, но е нещо, което не можем да подминем. За момента идеята е да представим кратък сет от няколко парчета, които ще бъдат с леко изменен аранжимент. В момента работим по песните, които ще изсвирим и честно казано, крайният резултат ще е изненада дори и за нас.

Явор и ти свирите в Dimholt и Upyr, групи с по петима музиканти, докато Trysth е трио от самото начало, има ли място в групата за още пластове креативност под формата на друг музикант?

Да, разбира се, че има. Колкото и да се стараем да обогатяваме музиката си, сме естествено ограничени, особено когато става дума за живо изпълнение. До момента не сме експериментирали с предварително подготвени елементи, които да пускаме на живо с цел допълнително напластяване. Предпочитаме да се доверяваме на живи музиканти. Нещо, което обмисляме от много време обаче, е колаборация с друг артист, който да допринася със специални ефекти, саунд дизайн и т.н. Водим разговори с няколко изключително интересни музиканти и всичко е въпрос на организация, и нагаждане. Искрено се надяваме да се случи в рамките на една-две години, тъй като ще е както предизвикателство към нас, така и нещо изключително интересно като резултат.

Според мен най-голямата сила на Trysth e на живо, кога ще ви видим на турне?

Имаме един пъклен приятел, който от много време ни кара да направим тази стъпка, но до момента така и не сме събрали смелост да поемем по този път. Работим по въпроса и все още е много рано да се каже нещо конкретно, но евентуално до края на годината можем да посетим няколко града из съседни страни.

Какво ви липсва на българската сцена?

Най-вече адекватна оценка – било на музикалната реалност, било на собствените си възможности. Има адски много кадърни музиканти, които са се забили в скучновати стереотипи и нямат волята да се опитат да направят нещо малко по-оригинално и интересно. От друга страна има и много артисти, които имат грешна представа за нещата – от това как да се свири до това как трябва да изглежда една група и какво е посланието на музиката й. Един от главните проблеми е липсата на стил. Не като музикален стил, а като цяло. Имаме много да гоним страни като Швеция, Белгия, а вече и съседна Румъния.

А има ли нещо от българската сцена, което не бихте заменили за нищо на света?

Самобитността (когато я има) и упоритостта на хората в нея.

До момента 2016 г. успя многократно да ви изкара от комфортната зона на обичайната идея за метъл банда, какво предстои?

Винаги сме се стремели да не сме обичайна метъл банда, явно за момента успяваме. До края на 2016 г. планираме да измислим още една или две композиции, с които да завършим музиката за новия си албум. Ако сме бързи (каквито обикновено не сме) ще започнем работа по него. Ще се постараем и да направим поне един концерт, по възможност с изцяло родни групи и артисти, а не като подгряване на по-голяма гостуваща група.

Съвсем скоро се завърнахте от Roadburn и, предполагам, успяхте да гледате почти всички банди от програмата на този фестивал, които са довели до появата на Trysth?

Посещението на фестивала Roadburn в Тилбург, Холадия, е една от сбъднатите ни мечти, тъй като това е най-доброто музикално събитие за музика, подобна на нашата. Разбира се, следващата цел на живота ни е да свирим там, но има време за всичко. Наистина тази година имаше размазващи банди, които са ни повлияли много като група, музика и цялостна концепция и нагласа – Neurosis, Cult of Luna, Amenra, Oranssi Pazuzu, Usnea, Converge, Jakob.