Може би трябва да се осъзнаем, че в развитието на България дял имат мнозина братя-славяни, привлечени тук точно от идеята и усещането за общославянска солидарност и желание за помощ и подкрепа. Една от най-известните фигури сред тези наши будители след Освобождението през 1878 г. е на Константин Иречек. Пристига в страната фин, ерудиран, начетен и деликатен човек, когото тукашните условия, а още повече нрави озадачават и малко дори посплашват. Въпреки това Иречек устоява на вероятното появилото се намерение да си тръгне, заема поста главен секретар на Министерството на народното просвещение и престоява в нашата страна цели пет години. Дори за малко е министър по време на режима на пълномощията, оглавяван от руския генерал Казимир Ернрот. Дейността на Константин Иречек в България е ярък пример за едно противоречие (или по-скоро различия в развитието) в конструирането на младата държава: тя организира своите политическо-институционални устои по модела на тогавашната Руска империя (независимо от наистина напредничавата белгийска конституция, чийто модел е взет като образец от „строителите на съвременна България“), докато в своите образователно-културни темели възприема много повече от братята западни славяни, поданици на Австро-Унгарската империя, и най-вече от надошлите тук да помагат чехи. Може би точно това разминаване стои в основата на така и непреодоляното разминаване между политика и образование, държава и култура, институции и изкуство, наблюдавано и до днес в българската държава, независимо от многобройните ѝ превъплъщения. Така или иначе, Константин Иречек е сред хората, изградили у нас трайна и стойностна жажда за знание, стремеж да се разберем, да се открием, да се проучим. Класически са неговите монографии „История на българите“, благодарение на която всъщност той е поканен да ни помага в изграждането на държавността, двата тома „Княжество България“, да не споменавам неговия своеобразен дневник „Пътувания по България“, наблюденията в който си остават меродавни и до наши дни. Изобщо човек, дал ни много на нас, чийто образ обаче като че ли стои някак едностранчиво, еднообразно, еднопосочно – за Иречек се знае малко и то предимно от тесни специалисти; широката публика го помни май само от знаменитата визита на Бай Ганю Балкански в къщата на учения в Прага, описана с такъв хъс и майсторство от Алеко Константинов (прочее, нека да не забравяме, че тази среща е плод само на авторовото въображение на Щастливеца). Та тъкмо за непознатите страни от личността на Константин Иречек, неговата всеобхватна дейност и могъщ интелект бе темата на предаването „Премълчаната история“. За да успеем да достигнем до мащабите на неговото дело, ни помогнаха д-р Любомила Соленкова от Института за исторически изследвания към Българската академия на науките, Марцела Забурова от Чешкия културен институт в София и Асен Владимиров – режисьор, сценарист и продуцент, един от малкото, изследвали и осъществили документални филми за дейността на чешкия интелектуалец (и на други чехи) в България заедно с непрежалимия наш гениален документалист Юлий Стоянов, също вървял плътно и с респект по стъпките на Константин Иречек.
"Последният проект, по който работим с моите колеги, е насочен към изграждане на затворен цикъл за директно изгаряне на биомаса за получаване на енергия чрез улавяне на отделения въглероден диоксид от димните газове, използвайки зеолитни абсорбенти, получени от отпадъчните пепели от същия процес, както и силикатни абсорбенти, получени от..
Когато разберем същността на българската храна, ще разберем и как профилактично да я използваме за здравето си. Акад. Атанас Атанасов е един от водещите земеделски учени в България с дългогодишен и впечатляващ опит в теорията и практиката на земеделската наука. Някои от неговите перспективни виждания са изпреварили времето и очевидно ще имат..
Той е лауреат от Националния конкурс "Млади таланти". Миналата 2024 година му донесе още отличия - бронзов медал и почетна грамота на Международната Менделеевска олимпиада по химия в Китай. Ивайло Къртев беше и един от нашите представители на ЕКСПО на науките по линия на МИЛСЕТ в Сараево. Тази година завърши пловдивската Математическа гимназия..
"В световен мащаб, близо 400 милиона души, като след делта варианта на Covid почти 10 процента имат постковид синдром, а след омикрон – пет процента. Постковид синдромът е като един скрит айсберг и едва сега започва да се появява, а през последния месец ние научихме най-много за проблемите след постковид. До миналата година са направени 13 милиарда..
Националният природонаучен музей към БАН е най-старият музей в България, и най-старият и най-богатият измежду природонаучните музей на Балканския полуостров. На втори август 1889 г., две години след качването на престола, княз Фердинанд показва на обществеността своите колекции и обявява създаването на Естественоисторическия музей. Първия..
В предаването "Български изпълнители" ще ви срещнем с младата българска пианистка Рая Костова. Музикант с интересен житейски и професионален път, който..
Данила Бабенко е руски гражданин, избягал от страната си, когато Русия нахлу в Украйна през февруари 2022 година. Вече три години Данила не може да..
Днес, в рамките на фестивала "Дни на класиката в Балчик", чието начало беше поставено на 19 юли, ще можем да станем част от концерт с шедьоври от..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg