В българската история периодът от края на XIV-началото на XV век сме свикнали да четем през мрачните политическо-военни събития, връхлетели Второто българско царство, унищожили го и за дълго лишили българския народ от държавен суверенитет. Годините са мрачни, без съмнение, но съществува един парадокс: точно в разгара на погубването на българската независима държава в нейните предели се заражда едно културно-църковно движение, опиращо се на исихасткото учение на Григорий Палама, превърнало Търновград, тогавашната престолнина, а и околностите ѝ, в място на литературен разцвет, обединено под общото наименование: „Търновска книжовна школа”. Тогава Патриарх Евтимий излага своя нов стил на „плетение словес“, тогава се предприема правописна реформа, препревеждат се църковни книги и се пишат жития съобразно препоръките и каноните, зададени от Симеон Метафраст. Този период от българската църковно-културна история учените назовават „Сребърен век” и в него блестят имената на Патриарх Евтимий, Константин Костенечки, Киприян Българин, Митрополит Киевски, и особено неговият племенник Григорий Цамблак, също Киевски Митрополит, който предвожда православна делегация на Констанцкия събор (1414-1418), изнасяйки пред участниците слово за помирение и единение на Църквите (февруари 1418). Всъщност българските църковни и културни деятели правят за тогавашния православен свят същото, което някъде половин век по-късно, след падането на Константинопол (1453) правят за италианските градове и особено за Флоренция избягалите от османския меч ромейски учени и просветители. На всички тези българи, забележителни исторически, църковно и културно люде, е посветен великолепният сборник със статии и научни изследвания „Сребърният век: нови изследвания” със съставител проф. Анисава Милтенова и издаден от ИК „Гутенберг”. Той съдържа изказванията от проведената на 10-11 май 2015 г. международна конференция, посветена на 780 години от възстановяването на Българската Патриаршия (1235), 640 години от интронизацията на Патриарх Евтимий (1375) и 600 години от провъзгласяването за Киевски митрополит на Григорий Цамблак. Конференцията (а съответно и сборникът) са благословени от Негово Светейшество, Патриарх на всички българи Неофит. Сборникът доклади съдържа изключително интересни и любопитни факти, изнесени от учени от седем страни (Англия, България, Германия, Гърция, Италия, Румъния, Сърбия), в които главната фигура на разискванията е Григорий Цамблак и особено неговото присъствие на Констанцкия събор, когато бива преодоляна Великата схизма в латинската църква.
За това негово участие, за самата личност на Григорий Цамблак и изобщо за българския Сребърен век в предаването „Премълчаната история” говорим с проф. Анисава Милтенова, съставител на сборника, проф. Климентина Иванова, изнесла доклад за патриарх Евтимий, и Джена Славова, изпълнителен директор на издателство „Гутенберг”. Ще се свържем с акад. Васил Гюзелев и с проф. Мария Спасова от Великотърновския университет.
Ако желаете да оставите коментар, посетете страницата на предаването във Фейсбук
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
