Димитър Лавчев е роден на 30 юни 1952 г. в Харманли. Наследник на сладкогласни певци и добри музиканти, той също поема по пътя на музиката.
Започва професионалното си развитие в НУФИ “Филип Кутев” град Котел при легендарния гъдулар Минчо Недялков, а след това завършва АМТИИ в Пловдив. Още като студент, освен като изпълнител, се изявява и като композитор и аранжор на народна музика.
След като завършва академията, започва работа като концертмайстор във фолклорен ансамбъл “Тракия”.
Печели награди в Конкурса за млади музиканти в Чирпан и работи със знаменити музикантни като кларинетиста Иво Папазов, кавалджията Теодосий Спасов в неговия джаз-квартет и много други.
Дълги години е солист на Оркестъра за народна музика на БНР, като в определен период е и негов диригент. Той е основател и ръководител на “Харманлийската тройка”, с която записва в БНР едни от най-обичаните от публиката хорà: Моминска ръченица, Годежарско хоро, Пазарджишка копаница. Заедно с фолклорна група “Българи” популяризира българската народна музика по света години наред.
Димитър Лавчев е гъдулар с изключителна индивидуалност. Неповторими са неговите бавни мелодии и техниката му на свирене. Звука на неговата гъдулка се доближава до човешкия глас по чувственост, а с нея той „изпява” от сърце своите авторските композиции “Изповед”, “Странджанско тайнство”, “Рано ми слана попари” и други. Оригиналната му изпълнителска техника привлича поколения млади изпълнители, които се учат от виртуозния гъдулар.
Димитър Лавчев е от творците, които никога няма да напуснат голямата сцена. Макар и вече пенсиониран, той винаги ще бъде част от Оркестъра за народна музика на БНР, а творбите и духът му ще изпълват музикалното пространство посредством учениците и последователите му.
1 юли Изпълнения на Алина Ибрахимова (цигулка) и Седрик Тибергиан (пиано). 3.00 часа – Хавергал Брайън (1876-1972), "Легенда". 3.08 часа – Еужен Изаи (1858-1931), Елегична поема за цигулка и пиано, оп. 12. 3.23 часа – Цезар Франк (1822-1890), Соната за цигулка в Ла мажор. 3.53 часа – Лили Буланже (1893-1918), Ноктюрно. 3.56 часа – Цезар Франк..
Днешното издание на "Неделния следобед" е посветено изцяло на оперното изкуство. Поводите са два: новата постановка на "Лоенгрин" в Софийската опера и 110 години от рождението на изтъкнатия български оперен режисьор Михаил Хаджимишев. И между двата повода има пряка и много тясна връзка, защото предпоследната постановка на Вагнеровия шедьовър..
Излезе една дългоочаквана книга – " Студии върху историята и настоящето на фестивала "Софийски музикални седмици" от Диана Данова-Дамянова. Това е първото по-мащабно и целенасочено изследване на Международния фестивал "Софийски музикални седмици". Под формата на четири студии се проследява неговата 55-годишна история от създаването му през..
"Имам неописуемо желание отново да напиша опера." Мечтата на Моцарт, изразена през 1777 г., най-накрая е изпълнена през есента на 1780 г., когато той получава поръчка от Мюнхен да напише голяма опера серия за предстоящия карнавален сезон. Превъзходството на Мюнхенския оркестър и темата, включваща конфликта между божествения закон и човешката страст,..
В класацията "Надпяване" всеки месец ще ви бъде представяна различна музика. Екипът на предаването се старае да бъде на вълните на новите фолклорни жанрове, но и да не забравя традиционното звучене на любимата ни народна музика. В ефира на програма "Христо Ботев" ще чуете да се съревновават не само прекрасни певци, но и виртуозни инструменталисти. Освен..
Във Френския институт в София бе представен един невероятен проект на Оливие Живр, антрополог, балканист, преподавател и изследовател в лионския..
Драматичният театър в Ловеч между две премиери в края на сезона – в "Артефир" разказва директорката на ДТ "Борис Луканов" Биляна Петрова . "Зимните..
Казанлък е град, който освен наследството на траките и аромата на роза дамасцена може да предложи на своите гости едно пътуване в чудния свят на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg