Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Българският език по света

Карта на българския език на ново място по света на Института за български език, БАН

Парадоксално или логично ви изглежда, но говорещите български на българска територия прогресивно намаляват за сметка на „българоезичните” по света. Като започнем от нашите сънародници на Балканите, останали извън пределите на родината, българските преселници в Бесарабия, икономическата и политическата емиграция в Средна Европа и Америка и стигнем до последните продължаващи преселения на българи по всички континенти, родната ни реч се чува и в най-далечни кътчета на Планетата. Понякога хората, които говорят български, не се наричат българи - грях за това има политиката на балканските ни съседи. Други пък, които пазят диалекта, наследен от дедите им и превърнат в нов книжовен език в средата на ХХ век, с гордост се наричат българи. Ситуации много, говори различни, но езикът е един - български. Общото за него е, че далеч от родната земя, той става език за домашна употреба, често се изпъстря с думи от местния език, става все по-труден за децата, родени в чуждоезикова среда. В същото време интересът на потомците на българските изселници и новопристигащите емигранти към родното слово и култура се засилва. Остава ние тук и особено отговорните за това институции да поемем протегнатата с обич ръка. За това разговаряме с доц. Ана Кочева от Института за български език, авторка на картата „Българският език на ново място по света”.
• Езикови справки по радиото: алоними, омоними, пароними, псевдоними и т.н. „-ними”.
• Забравете тази дума - от коя дума или съчетание можем да се лишим, за да бъде речта ни по-точна, правилна и красива.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Аглика Икономова, проф. Диана Гергова, арх. Александър Стайнов и проф. д-р арх. Николай Тулешков (от ляво надясно)

Недвижимите културни паметници в България се рушат

В последните десетилетия, след приемането на Закона за културното наследство (ЗКН) през 2009 г., нашето недвижимо национално наследство, нашите старини бяха оставени на произвола на съдбата и природните сили, се казва в документ-петиция, изготвен от група експерти и интелектуалци в България.  "Поставяме настоящия документ на обсъждане пред..

публикувано на 11.08.25 в 11:15

Иолина Василева: Градът Ухан в Китай е ултрамодерен и гостоприемен

Магистратурата ѝ по "Междукултурна комуникация и превод с китайски и български език" от Софийския университет е добавка към другата от НБУ по "Международни отношения и дипломация". Тя е живяла в Китай, учила е в тамошен университет и е създател на Фейсбук страницата "С обич от Китай", която няма начин да не ви е попадала в мрежата с любопитните..

публикувано на 10.08.25 в 12:15
Древният Сардис

Древният Сардис

Древният лидийски град Сардис е бил един от най-богатите градове в миналото. Сардис е бил столица и по време на управлението на цар Крез, останал в историята с вкуса си към богатствата, като Крез е управлявал едно наистина внушително царство, което обхващало голяма територия – от Милет и Ефес до Черноморското крайбрежие и Анталия. Ако трябва да си..

публикувано на 09.08.25 в 10:05
Доц. Борислав Александров, Цветелина Лазарова и Деница Дочева

Геодезистът трябва да притежава знания в различни области, сръчност и издръжливост

"Аз избрах професията на геодезиста, защото има движение, а работата на бюро не ме привлича. Свързването със земята е нещо, което ми е присърце, сподели второкурсничката в УАСГ – специалност "Геодезия" Цветелина Лазарова. "Първоначално никога не съм си мислила, че ще избера геодезията за своя специалност. При мен има наследственост, защото баба ми и..

публикувано на 08.08.25 в 15:20

Регионален исторически музей Бургас: Археологическата сбирка

РИМ Бургас е най-големият музей в Югоизточна България. Създаден е през 1912 г. от местни интелектуалци и общественици като археологическа сбирка към Бургаското археологическо дружество "Дебелт" с цел да се издирят, съберат и съхранят ценните археологически находки, с които регионът е богат. Първият председател на Археологическото дружество е..

публикувано на 07.08.25 в 15:25