Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Звукови хроники „Магията на камерната песен”: Дитрих Фишер-Дискау и различните стилистични пластове

БНР Новини
Дитрих Фишер-Дискау
Снимка: ЕПА/БГНЕС

От Хайнрих Шютц - през Бах и останалите гении на барока, класиката, романтизма - до втората половина на ХХ столетие.  Всеки стилистичен пласт, композитор, епоха Дискау, един от гениите на камерното (и не само!) музициране, обагря с различни цветове на богатия си лиричен баритон; изгражда с почти непостижими нюанси на динамиката.
Кариерата му започва с Шубертов рецитал през 1947 г. - тогава е 22-годишен. Като американски военнопленник прекарва 2 години в различни лагери в Италия и там не пропуска възможност за артистична изява. Пак в същата година започва стремително певческата си кариера - замества в Реквием от Брамс внезапно заболял колега. Първи записи - на Шубертови песни (1947); първа грамофонна плоча - песни от Брамс (1949). Цяла шубертова колекция прави с EMI - първата серия е през 1951 г.
В предаването ще звучат няколко от песните от тази серия - всяка от тях с различно настроение, различна емоционална и темброва обагреност.
Внезапен преход - Волфганг Рим, роден през 1952 г., композитор, чиято вокална музика сякаш съзнателно е лишена тъкмо от вокалното звукоизвличане. Дискау майсторски нагажда гласа си към инструменталното мислене на Рим, същевременно успява да „стопли” емоционалната му индиферентност.
Почти три и половина века преди Рим - Хайнрих Шютц. Малко са неговите песни, всички са части от Кончерти сакри, в които Шютц прилага не само впечатленията си от монодията на Монтеверди, но и своеобразната свобода, която му дават забраните върху някои текстове, наложени по време на Трийсетгодишната война: освобождава текстовете за сметка на облигатните инструменти и набляга върху музикалния език. За Дискау Шютц е повод да осмисли идеите си за баланса между музикален език и слово.




17 октомври



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
проф. Маргарита Попова

Проф. Маргарита Попова: Работим по улавянето и оползотворяването на въглеродния диоксид

"Последният проект, по който работим с моите колеги, е насочен към изграждане на затворен цикъл за директно изгаряне на биомаса за получаване на енергия чрез улавяне на отделения въглероден диоксид от димните газове, използвайки зеолитни абсорбенти,  получени от отпадъчните пепели от същия процес, както и силикатни абсорбенти, получени от..

публикувано на 21.07.25 в 10:10
Акад. Атанас Атанасов

Акад. Атанас Атанасов: Храната има енергия, която влияе върху нас

Когато разберем същността на българската храна, ще разберем и как профилактично да я използваме за здравето си. Акад. Атанас Атанасов е един от водещите земеделски учени в България с дългогодишен и впечатляващ опит в теорията и практиката на земеделската наука. Някои от неговите перспективни виждания са изпреварили времето и очевидно ще имат..

публикувано на 19.07.25 в 09:40
Валентин Георгиев

Еврика! Успешни българи: Ивайло Къртев

Той е лауреат от Националния конкурс "Млади таланти". Миналата 2024 година му донесе още отличия - бронзов медал и почетна грамота на Международната Менделеевска олимпиада по химия в Китай. Ивайло Къртев беше и един от нашите представители на ЕКСПО на науките по линия на МИЛСЕТ в Сараево. Тази година завърши пловдивската Математическа гимназия..

публикувано на 14.07.25 в 17:05
д-р Чавдар Ботев

Д-р Чавдар Ботев: В България има условия за лечение на постковид синдром

"В световен мащаб, близо 400 милиона души, като след делта варианта на Covid почти 10 процента имат постковид синдром, а след омикрон – пет процента. Постковид синдромът е като един скрит айсберг и едва сега започва да се появява, а през последния месец ние научихме най-много за проблемите след постковид. До миналата година са направени 13 милиарда..

публикувано на 14.07.25 в 09:40

Национален природонаучен музей, епизод 1: История и запознаване

Националният природонаучен музей към БАН е най-старият музей в България, и най-старият и най-богатият измежду природонаучните музей на Балканския полуостров. На втори август 1889 г., две години след качването на престола, княз Фердинанд показва на обществеността своите колекции и обявява създаването на Естественоисторическия музей. Първия..

публикувано на 14.07.25 в 09:10