„Някои хора наистина мразят музиката ми” - интервю с Attic Ted

Attic Ted се ражда в централен Тексас и звучи като нищо, което бихте асоциирали със свирепия имидж на точно този американски щат. Музиката на проекта се гърчи в интерактивна смес от поп, пънк уейв и аутсайдер готик. Неговите концерти са еклектична смес от звук, театър и наратив - на границата между гротеската и комедията. Десет издания и 15 години след появата си на бял свят Attic Ted пристига в България за петото издание на поредицата концерти „Шумна неделя” на Amek Collective (на 23 октомври от 20.00 ч. в клуб NeuBerlin), а с Грейди Ропър, основната фигура в проекта ви срещаме в малко повече от 24 часа преди събитието…

Кой е Attic Ted? Как стана така, че започна да правиш музика сам, бил ли си в банди преди това?
Attic Ted се роди през 2002 г. в Остин, Тексас след като съвсем случайно си купих хамънд орган от 50-те - само за 20 долара. Всъщност за мен това е по-скоро театрален отколкото музикален проект, защото може да ме видите на концертите с картонени маски, които съм правил сам. Това е моят начин да се опитвам да изграждам по-поглъщащо, аудио-визуално преживяване за своята публика. В началото на 90-те учих в арт училище в Тексас и осъзнах, че любимите ми визуални артисти са и музиканти. Двете изкуства могат да носят един и същи дух, само средствата за създаването им са различни. Запитах се защо да не ги комбинирам като добавя и щипка случайност. Attic Ted съществува вече 15 години. Проектът е преминал през много промени - от 6-членна лайв банда до това, което ще видите по време на турнето ми този октомври - соло проект. Различни приятели се включват понякога на живо, а всички, които някога са били част от проекта, ще чуете в новия ми албум. Хубаво е да можеш да си толкова гъвкав в изкуството си.

Името 'Attic Ted' игра на думи с 'addicted' (от английски “пристрастен”) ли е и ако да какви са твоите зависимости?
Първите песни на Attic Ted всъщност бяха записани на тавана на къщата ми (attic е английската дума за таван). Мястото е с триъгълен таван с формата на буквата „А” и комин, който минава точно през средата на стаята. Исках да почета това помещение и ако трябва да съм честен наистина си мислех, че ще се получи интересна игра на думи с 'addicted'. Шегата вече не ми се струва толкова хубава.Колкото до зависимостите ми… много обичам стари книги, нови плочи и да пия кафе, докато пуша трева на задната веранда. Много обичам пътешествия, но обичам и да не излизам от стаята си, обичам истории, разказани над домашно сготвена храна. Обичам и да мечтая.

Ще разкажеш ли повече за маските? Има ли някаква символика в тях, или са нещо, което се появява импулсивно, за забавление?
Attic Ted се появи точно преди Хелоуин. Бях си направил маска на Бетовен около цялата глава и забелязах, че мога да закрепя микрофон в нея, за да може ръцете ми да са свободни и да свиря на органа. Реших да пробвам да свиря така и в един момент се усетих, че неволно пея и говоря сякаш наистина съм стария Бетовен. Беше много по-забавно, както за мен, така и за публиката. Някои концерти на Attic Ted стигат дотам, че има хора в публиката с маските ми на главите си, които пеят и танцуват. Щом сложиш маската, е много по-лесно да се разтанцуваш. Чувстваш се защитен. Затова продължих да нося маските. Това добави визуален и театрален елемент, който прави преживяването по-силно, ангажира повече сетива и надявам се, предизвиква по-дълбоки усещания. Маските го правят сюрреалистично, а музиката ми така или иначе е доста езотерична.

Разкажи ни повече за новия албум: колко време ти трябваше, за да го оформиш, запишеш и издадеш? Музиката на Attic Ted звучи много свободна – колко трудно е да уловиш това „на лента”?
Новата ми 12-инчова плоча се нарича Parade Dust Mischief. Това е 10-тото издание на Attic Ted (досега имаме пет диска, три 7-инчови плочи и една касета), всички излизат през лейбъла ми Pecan Crazy Records. Този албум е записан и продуциран от Пол Д. Милър в Остин, Тексас. За записите ползвахме стари магнитофони и винтидж аудио ефекти. Нито секунда от този албум не е дигитализирана от компютър. Дори мастърът на плочата е правен от лента. Както вече споменах, в албума свирят много приятели – Коби Кардоса, Сайре Ванделиндер, Джеймс Ру, Уейд Драйвър, Карл Кумерле, Пол Милър и разбира се, аз самият. Много съм доволен от този албум. Пол свърши невероятна работа по звука му. Повечето от песните са писани от мен, но има и два кавъра - един класически суинг - Take Me Back To Tulsа, за да докаже, че наистина съм от Тексас – и един стандарт от първата световна война – How You Gonna Keep Them Down On The Farm, Now That They've Seen Paris. Този албум е най-доброто нещо, което съм правил до момента и макар, че е създаден по аналогов път, вече може да го слушате в интернет.

Доста се затруднявам да опиша музиката на Attic Ted и това ми харесва, но как ти самия би описал това, което правиш?
Обсебващ, странен, карнавален, постмодерен, театрален, кънтри готик, пънк уейв... До нещо такова е еволюирал Attic Ted… Не, всъщност е просто кечи-поп музика, която е претопена в кошмар, в деменция, във влакче на ужасите. Странно, чудовищно хибридна музика. Някои хора наистина я мразят.

Какви са основните ти вдъхновения?
Никога не бих правил тази музика, ако не бях намерил евтиния хамънд орган, за който ти казах в началото на интервюто. С този инструмент съм споделил някои от най-хубавите моменти в живота си. Той е оформил бъдещето ми повече от каквото и да е било друго. По едно време носих и органа навсякъде, където свирех, но със сигурност не бих могъл да достигна до Източна Европа с него. Семплери и лууп педали са малките помощници, които обаче ми позволяват да имам неговия звук със себе си, дори когато трябва да вместя багажа си само в една раница. Колкото до музикалните ми вдъхновения, Остин, Тексас винаги е имал силна музикална общност. Можеш да гледаш концерти всеки ден от седмицата. Тук традиционно се раждат мрачни, потопени в наркотици, тежки и странно-артистични проекти като Butthole Surfers, Daniel Johnston, Ed Hall и стотици други DIY-артисти.

Вече говорихме за перформативния елемент в концертите ти, имаш ли някакъв опит в театъра, киното?
Като малък играех. Майка ми правеше храна за телевизионни реклами и така успяваше да ми намира роли. По-късно учех в начално училище с фокус върху пеформативните изкуства и участвах в музикални и театрални представления. Първата ми работа като тийнейджър беше в детски увеселителен пица парк на име Chuck E Cheese. Трябваше да нося огромен костюм на мишка и да си играя с децата. Точно тогава и станах много добър на въздушен хокей.

Извън Attic Ted съм имал и роли в няколко късометражни филма. Да снимам също е много забавно. Отново, защото така имам възможност да комбинирам музиката с визуалното, с костюми, персонажи, емоции в едно многопластово преживяване.

За пръв път ли идваш в Европа този месец? Как избра Източна Европа и какви са ти очакванията? Имаш ли вече последователи на стария континент?
Вече три пъти съм свирил в Германия и Франция. Да правя турнета в Европа ми харесва доста повече отколкото в Америка. Сякаш в Европа артистите биват оценени повече. В баровете, в които свиря в Америка, рядко някой ще ти осигури вечеря или пък място, където да пренощуваш. Да не говорим колко е дразнещо да ти платят след концерта и сметката ти в бара да е повече от парите, които си взел за концерта. Миналото лято се запознах с BICIKL, сръбски артист, който ми каза, че е задължително да стигна до Източна Европа. Той ми помогна да си намеря концерти във Виена, Нови Сад и Белград. Приятели от Цюрих ми помогнаха с контакти в Прага. В Берлин съм бил няколко пъти, а за Amek в София научих от уебсайта http://dodiy.org/. На това турне ще свиря 9 концерта в 6 различни страни. На повечето концерти ще изложа и свои картини. Идвам в Европа, за да покажа всичко, което правя и се надявам да намеря много нови приятели и да видя света от различен ъгъл. Обменът на идеи е най-висшата ми цел… окей може би и да потанцувам на няколко денс партита.

Какво ще четеш и слушаш докато пътуваш?
Ха, добър въпрос. Все още се опитвам да реша каква книга да взема със себе си. Със сигурност не трябва да е много голяма, защото нямам абсолютно никакво свободно място в багажа си. Дори дрехите съм ограничил до минимум, вместо това съм наблъскал багажа си с мърч, който не просто да продам, а да оставя като следа от себе си в градовете, в които ще бъда. Мислех да взема „Смърт на кредит” от Селин, но май ще заеме прекалено много място. В момента чета Уилям Фокнър... Много обичам да чета и се опитвам да наваксам с класиките, преди да започна със съвременните автори. Това, което се надявам да чуя на това турне са нови (за мен) европейски банди, които искам ме шашнат с интересен звук.