Беласица винаги е красива, но през есента е същинско чудо. Това е нещо като петият сезон в района: когато узрелите плодове радват окото с бодливите зелено-златисти топчета, от чиято полуразпуката обвивка с пукот изкачат лъскавите плодове. Всеки от тях е с неповторим нюанс и шарки. Като ги хванете в шепа, усещате едновременно цялото слънце на петричкия юг и топлината на беласишката земя. Ядливи кестени има и другаде, но тук са особено вкусни. Който е ходил на Фестивала на кестена, няма нужда от убеждаване. Планината простира снага в три държави: Гърция, Македония и България. Граничната зона и специфичният режим на достъп в миналото, в наши дни се оказват фактор на територията да бъдат съхранени уникални видове. В резултат на близо 5 години упорита работа от страна на Българска фондация „Биоразнообразие“ (БФБ), на 28 декември 2007 г. е обявен Природен парк „Беласица“. Сред символите на планината и парка са вековните кестенови гори, най-обширните на Балканския полуостров. Много сме ви разказвали за развитието на проекта „Опазване на глобално значимото биоразнообразие на планината Беласица чрез въвличане на местните общности в развитие на екотуризма“ (финансиран от Програмата на малки проекти на ГЕФ), както и за разработените интерпретативни маршрути.
В тези красиви есенни дни, най-добре вместо много думи да хванете раницата, да тръгнете със семейството и с приятелите към топлия юг и Беласица. Една от най-очарователните пътеки се нарича „Животът на кестена“. Ще ви зареди с енергия, емоции и познания. После може да отседнете в някоя от уютните къщи за гости, да споделите с вашите домакини впечатления от наученото. А те на свой ред да разкажат личен опит как са се учили на най-висшето умение: да живеят в хармония с природата и парка, да ги обичат, да ги пазят и да си помагат взаимно.
"Последният проект, по който работим с моите колеги, е насочен към изграждане на затворен цикъл за директно изгаряне на биомаса за получаване на енергия чрез улавяне на отделения въглероден диоксид от димните газове, използвайки зеолитни абсорбенти, получени от отпадъчните пепели от същия процес, както и силикатни абсорбенти, получени от..
Когато разберем същността на българската храна, ще разберем и как профилактично да я използваме за здравето си. Акад. Атанас Атанасов е един от водещите земеделски учени в България с дългогодишен и впечатляващ опит в теорията и практиката на земеделската наука. Някои от неговите перспективни виждания са изпреварили времето и очевидно ще имат..
Той е лауреат от Националния конкурс "Млади таланти". Миналата 2024 година му донесе още отличия - бронзов медал и почетна грамота на Международната Менделеевска олимпиада по химия в Китай. Ивайло Къртев беше и един от нашите представители на ЕКСПО на науките по линия на МИЛСЕТ в Сараево. Тази година завърши пловдивската Математическа гимназия..
"В световен мащаб, близо 400 милиона души, като след делта варианта на Covid почти 10 процента имат постковид синдром, а след омикрон – пет процента. Постковид синдромът е като един скрит айсберг и едва сега започва да се появява, а през последния месец ние научихме най-много за проблемите след постковид. До миналата година са направени 13 милиарда..
Националният природонаучен музей към БАН е най-старият музей в България, и най-старият и най-богатият измежду природонаучните музей на Балканския полуостров. На втори август 1889 г., две години след качването на престола, княз Фердинанд показва на обществеността своите колекции и обявява създаването на Естественоисторическия музей. Първия..
В предаването "Български изпълнители" ще ви срещнем с младата българска пианистка Рая Костова. Музикант с интересен житейски и професионален път, който..
Данила Бабенко е руски гражданин, избягал от страната си, когато Русия нахлу в Украйна през февруари 2022 година. Вече три години Данила не може да..
Днес, в рамките на фестивала "Дни на класиката в Балчик", чието начало беше поставено на 19 юли, ще можем да станем част от концерт с шедьоври от..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg