Беласица винаги е красива, но през есента е същинско чудо. Това е нещо като петият сезон в района: когато узрелите плодове радват окото с бодливите зелено-златисти топчета, от чиято полуразпуката обвивка с пукот изкачат лъскавите плодове. Всеки от тях е с неповторим нюанс и шарки. Като ги хванете в шепа, усещате едновременно цялото слънце на петричкия юг и топлината на беласишката земя. Ядливи кестени има и другаде, но тук са особено вкусни. Който е ходил на Фестивала на кестена, няма нужда от убеждаване. Планината простира снага в три държави: Гърция, Македония и България. Граничната зона и специфичният режим на достъп в миналото, в наши дни се оказват фактор на територията да бъдат съхранени уникални видове. В резултат на близо 5 години упорита работа от страна на Българска фондация „Биоразнообразие“ (БФБ), на 28 декември 2007 г. е обявен Природен парк „Беласица“. Сред символите на планината и парка са вековните кестенови гори, най-обширните на Балканския полуостров. Много сме ви разказвали за развитието на проекта „Опазване на глобално значимото биоразнообразие на планината Беласица чрез въвличане на местните общности в развитие на екотуризма“ (финансиран от Програмата на малки проекти на ГЕФ), както и за разработените интерпретативни маршрути.
В тези красиви есенни дни, най-добре вместо много думи да хванете раницата, да тръгнете със семейството и с приятелите към топлия юг и Беласица. Една от най-очарователните пътеки се нарича „Животът на кестена“. Ще ви зареди с енергия, емоции и познания. После може да отседнете в някоя от уютните къщи за гости, да споделите с вашите домакини впечатления от наученото. А те на свой ред да разкажат личен опит как са се учили на най-висшето умение: да живеят в хармония с природата и парка, да ги обичат, да ги пазят и да си помагат взаимно.
Мария Аргирова. Тя е млад учен с дълга професионална биография. Мечтае да стане археолог, но се запалва по химията. Д-р Мария Аргирова съвсем наскоро получи наградата "Еврика" за постижения в науката, но преди това е носител на съвместната награда на фондация "Еврика" и Съюза на учените в България за отличната защита на дисертационния си труд. Освен..
Третият епизод от поредицата акцентира на различните категории, през които антропологията разглежда света. На вярванията на дадени култури, сформирани и обуславяни от тяхното битие. Както религиозни, така и онези, свързани с някои митологизирани образи, всяващи страх и служещи като възпитателна мярка до ден днешен. Анатомия на страха: Епизод 1 –..
XVIII националната археологическа изложба "Българска археология 2024" се откри в чест на професионалния празник на археолога в Националния археологически институт с музей на Българската академия на науките. Представени са над 500 експоната от 32 обекта, различни като вид и хронология – от праисторията до Късното средновековие. Находките..
Ден на Европейската лаборатория по молекулярна биология (EMBL) в България ще се проведе на 27 февруари от 10 часа в аулата на СУ "Св. Климент Охридски". Доц. Стойно Стойнов от Института по молекулярна биология на БАН е един от двамата делегати за България в Лабораторията. "В Института по молекулярна биология имаме доста лаборатории, които..
Наричат двумилионния град Коня в Република Турция "културната и духовна столица на страната". Наричат го още "градът на Мевляна" и "градът на дервишите". Наречен е на името на Мевляна Руми – световноизвестният суфитски мистик, поет и философ, живял в Анадола преди близо осем века. Като прозвището Мевляна – водач, учител, той получава заради учението..
XVIII националната археологическа изложба "Българска археология 2024" се откри в чест на професионалния празник на археолога в Националния..
Националното училище по танцови изкуства ще отбележи 20 години специалност "Модерен танц" със спектакъл на 26 февруари в зала 2 на НДК "Азарян" от 19..
Ден на Европейската лаборатория по молекулярна биология (EMBL) в България ще се проведе на 27 февруари от 10 часа в аулата на СУ "Св. Климент..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg