„Небесно синьо утро, пладне и път след пладне“ е заглавието на първата приживе издадена книга с текстове на композитора Иван Спасов – негови спомени, разсъждения, лични откровения за себе си и творчеството си. И в това отношение той пак бе от първите, сред тези които въвеждат нещо непознато, своя позиция и отношение, открит жест на споделяне. Вече по-късно биографичните изповедни книги на известните личности в изкуството ни ще станат мода.
Той беше през целия си живот част от духовния ни авангард, независимо в каква форма бяха въплатени мислите и действията му – композитор, диригент, преподавател, публицист.
На 22 декември 1996 г. си отиде от нас композиторът Иван Спасов. Внезапно за околните, разтърсващо за колегите и приятелите в навечерието на Рождество модерната българска музика загуби един от стожерите си.
Артистичният Пловдив остана без неговата емблематична фигура, студентите в Академията за музикално и танцово изкуство се лишиха от това да учат музика и да общуват с творческа личност от друг, по-голям мащаб, защото неговият формат беше виден за всички, включително и за тези, които трудно приемат този факт.
Самият Иван Спасов „бързаше“ към този земен край, не криеше, че душата му жадува мига, в който „ще съзре там горе“ душата на Йоана, любимата си дъщеря, изповядваше този копнеж и в музиката и в текстовете си. Чувстваше се препълнен с тежестта на спомените, на всичко преживяно, беше вкусил от най-големите радости и най-големите скърби, дори и това да усети порива на първите години след промяната през ноември 89-а . Студентите ще запомнят завинаги своя Ректор тогава – проф. Иван Спасов начело на борбата за автономия на Висшия музикален институт в Пловдив, превръщането му в Академия на която той придаде духа на европейските ценности, съчетани с творческата свобода и артистизъм, белязали това благодатно място на българската култура – старият град в Пловдив.
„Да издържим своя дял от нощта“ този стих на Емили Дикинсън бе не само вплетен в негова вокална музика, но и като сребърна нишка се бе втъкал в мислите и настроението на късния Иван Спасов, композитора на „Мизерере“, „Освещаване на небесния дом“, „Сътворение, смърт и просветление“, в сакралните му хорови творби. Но Иван Спасов бе и автора на „Събор надсвирване” и „Фойерверки”, на „Музика за приятели“ – първия български хепънинг представен с именити музиканти в средата на 60-те години и разбира се на цяла поредица хорови опуси на фолклорна основа, които остават като негова запазена марка, дори само „Мехметьо“ и „Два тъпана бият“ могат да направят името му безсмъртно в българската музика, а Иван Спасов е много повече от това. Той е един от българските културни строители от втората половина на 20 век. Не само като диригент изнася нечувани по своята дързост тогава програми с Пловдивската филхармония с творби на полския авангард, но и създава и ръководи Пловдивския камерен оркестър, превръща Пазарджишкия симфоничен оркестър за 20 години в музикална институция, която ражда и фестивала „Зимни музикални вечери“, за неговите концерти идваше публика от София и Пловдив.
Приживе фигурата на проф. Иван Спасов излъчва силен авторитет и респект, същевременно той е пределно открит, човешки уязвим и готов да отдаде внимание и на нещо дребно и просто, по детски занимателно и чисто. Това ще открият и следващите читатели на неговите есеистични текстове, които „Фондация проф. Иван Спасов“ успя да издаде, заедно със записи на компакт дискове и нотни издания на творби на Иван Спасов.
Кое бе най-удивителното в него, може би това, че цялото му съзнание бе проникнато от творческия нагон, че не му бе чуждо старанието да получи своята частица и от световната слава и същевременно бе най-колегиалния, най-толерантния, „най-независимия“ от чуждата слава сред големите български композитори и правеше всичко, за да подпомогне творчеството на тези, които му бяха близки по дух.
Изминаха 20 години от смъртта на композитора и диригента Иван Спасов, на личността, която сложи много силен отпечатък от своето присъствие в музикалната ни култура, дано част от тази творческа есенция продължат да вдъхват и следващите поколения.
Иконата на италианския рок блус Дзукеро навършва 70 години днес. Той отбелязва това по свой начин – с поредица от 12 концерта на "Арена ди Верона" от 16 до 28 септември, включително и тази вечер, превръщайки древноримския амфитеатър в свой дом. Дзукеро е пословичен със свободния си дух, превъплътен в един от хитовете му – "Partigiano Reggiano"...
Китарата, която Лиъм Галахър строши в нощта, когато "Оейзис" се разпаднаха в Париж, ще бъде продадена на търг през октомври, като се очаква сумата да достигне 500 000 паунда . Братята Галахър може и да са се помирили, за да се впуснат в рекордно световно турне, но един артефакт, който напомня за по-неспокойните моменти в отношенията им, е на път..
Огромен интерес към музиката на Енио Мориконе и Нино Рота, в очакване на новия концерт с разширен репертоар Ennio Morricone & Nino Rota. Part II . В зала 1 на НДК на 27 септември от 19.00 ч. ще звучат вечните и любими мелодии за всички поколения от филмите "Кръстникът“ , " Имало едно време в Америка“ , " Добрият, лошият и..
"Искам първо да поздравя всички новоприети студенти в Национална музикална академия "Проф. Панчо Владигеров" и да им пожелая успех. Ние преподавателите много разчитаме на младите колеги, тъй като в тях ние виждаме нашето бъдеще. Аз съм действащ музикант основно, макар че съм преподавател вече с над 20-годишна практика в Музикалната академия. Започнал..
Първият в историята концерт на туарегска банда в България беше именно на Tamikrest. Не толкова отдавна. През 2022. Оттогава концертната серия "Аларма Пънк Джаз" на БНР и платформата за традиционна и нова африканска музика "АфроВизия" организираха съвместно още три техни концерта, като първото им участие у нас извън София (в Пловдив през 2023)..
Международният литературен форум "Да разберем Балканите чрез литературата" започва днес и ще продължи до 28 септември в Хеликон, планината на Музите...
В галерията на СБХ се откри изложбата на Явора Петрова. Към нея е издадена и книга-албум с рисунки, бележки, стихотворения, мисли на художничката. Ето..
Оксана Желяпова е бесарабска българка, родена в Кишинев, Молдова. Майка й е молдовка, а баща й българин. Оксана е юрист, носителка е на титлата..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg