В тази част от цикъла ще ви разкажа накратко за срещата ми с двама видни български египтолози – проф. Сергей Игнатов и доц. Теодор Леков от НБУ. От 2010 година българска археологическа експедиция от учени и студенти от НБУ разкопават гробницата на жреца Пи Ай в близост до Луксор. Жрецът е имал важна роля в рамесеума – заупокойният храм на Рамзес ІІ (1279-1213 пр. Хр.).
Сред целия поток от информация се открояват някои изводи: в края на V хил. пр. Хр. в Египет имаме първото изображение на корона, т.е. представата за царска идеология. През ІV хилядолетие вече има единна египетска държава, а от средата на същото хилядолетие и писменост, по-стара от тази в Шумер (възникнала на границата между ІV и ІІІ хил. пр. Хр.). Египетското познание, което откриваме в учението за царя-слънце, е начин за всеки лоялен поданик да постигне безсмъртие, защото фараонът е познавач на всички слънчеви Форми и във видимия и невидимия свят.
От разговора ни с проф. Игнатов научаваме повече за Ху-фу или фараона Хеопс и неговата най-прочута в света пирамида или „Меер“, така както египтяните са наричали пирамидите – букв. Стълба към „Небето“!
Доц. Леков разказва малко повече за своите изследвания върху две основополагащи книги за египетската цивилизация – „Текстове на пирамидите“ и „Ам-Дуат“. Това са текстове от гробниците на египетските фараони и велможи, които ни говорят за голямата трансформация. Египетският цар като представител, син и единосъщ с природата на Слънцето е „чел“ (разчитането на такъв вид йероглифна писменост е различно от съвременното четене с фонетични азбуки) и магически практикувал тези езотерични знания, за да може да се слее със Слънцето и да подпомогне пътя на всеки един египтянин в света на Дуат (Отвъдното).
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
