В християнството, както и във фолклорните традиции, три големи празника водят към Възкресението: Лазаровден, Цветница и Великден. Те са като стълба, по която духът се въздига полека, надграждайки стъпка по стъпка вътрешното си порастване към чудото, което предстои да стане. Възкресението е важно не само заради Божия син и справедливостта, които трябва да възтържествуват. Самите ние – обикновени, земни и грешни, имаме потребност от пречистване на душата. Много й се струпа на тази човешка душа, запращана из какви ли не криви лабиринти на странното ни време! Боледува то, боледува планетата, нашите отношения, решенията, които взимаме. „Лазаре, стани! Излез навън!” – Какво ще намери Лазар навън? – Отражение на онова, което е вътре в самите нас: гладни за надежда, жадни за вяра. Затова, когато чуете с каква чиста и искрена радост пеят лазарките на Килифарево, разбирате на колко много доброта е способен човек. Когато влизам в училищната стая за репетиции и виждам за първи път двете момиченца, приятелките четвъртокласнички Ванеса Станева и Ачелия Джамбазова, те се държат за ръце. Остават така, докато пеят. Звънецът бие и слага край на репетицията, децата излизат, вплели длани с доверие. Та ние го имаме чудото, мисля си, то е пред нас с искрения пример на Вани и Ачи. Къде го загубваме после с годините?
Ако имате път към Килифарево, не го пропускайте! Влезте в градчето, смалено на човешки поток, (както навсякъде, и тук семействата имат близки, емигрирали по целия свят). Порадвайте се на красивата природа в подножието на Балкана, отидете и до Килифаревския манастир. И не забравяйте песента на лазарките. Това не е само част от старинен ритуал, а послание как да се научим да градим живота си с изцелена душа, в доверие и споделена радост.
Древният лидийски град Сардис е бил един от най-богатите градове в миналото. Сардис е бил столица и по време на управлението на цар Крез, останал в историята с вкуса си към богатствата, като Крез е управлявал едно наистина внушително царство, което обхващало голяма територия – от Милет и Ефес до Черноморското крайбрежие и Анталия. Ако трябва да си..
"Аз избрах професията на геодезиста, защото има движение, а работата на бюро не ме привлича. Свързването със земята е нещо, което ми е присърце, сподели второкурсничката в УАСГ – специалност "Геодезия" Цветелина Лазарова. "Първоначално никога не съм си мислила, че ще избера геодезията за своя специалност. При мен има наследственост, защото баба ми и..
РИМ Бургас е най-големият музей в Югоизточна България. Създаден е през 1912 г. от местни интелектуалци и общественици като археологическа сбирка към Бургаското археологическо дружество "Дебелт" с цел да се издирят, съберат и съхранят ценните археологически находки, с които регионът е богат. Първият председател на Археологическото дружество е..
Гергана и Виктор Александрови, жители на варненското село Бенковски, той – родом от Разрад, а тя – от Бургас, отглеждат микрозеленчуци. Това е кратката история, а дългата е необятна като морето, което за семейството е втори дом през част от годината. Мечтата на Гергана и Виктор е да направят околосветско пътешествие с малката си яхта, а дотогава..
Гостите в "Покана за пътуване" са не само пътешественици. Те са приключенци и винаги в тандем, независимо дали са на колело или в каяк, на къмпинг или на ски. И умират да чертаят бъдещи маршрути. С радост ви представям за първи, но не и за последен път, Мариана Екимова-Мелнишка и доц. д-р Александър Геров. Тя е един от създателите на списание ЛИК,..
Какво следва за Украйна след срещата между специалния пратеник на САЩ за Близкия изток Стив Уитков и президента на Русия Владимир Путин в Москва? Защо..
"Аз избрах професията на геодезиста, защото има движение, а работата на бюро не ме привлича. Свързването със земята е нещо, което ми е присърце, сподели..
"Времето на редактора" в петък, на 8 август, е посветено на 80-ата годишнина от рождението на германския режисьор Вим Вендерс. Вим Вендерс е един от..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
