Все още гледам на живота през очите на петгодишно дете

Няма как щом срещнеш Петър Данаилов да не те заплени вдъхновеното му излъчване и откритост. Когато започнеш да го интервюираш чарът му още повече те завладява. През 2000 година той спечели първа награда и златен медал от конкурса за млади оперни певци „Борис Христов“, а публиката единодушно му даде и своята награда. Зрителите във всички оперни театри у нас добре познават неговите сценични превъплъщения, но в последните години Пловдив е неговият град. Освен в различни постановки по покана на Нина Найденова той е вокален педагог на хора. Трябваше ни около година, за да изгладим различията, но днес вече си имаме доверие и дори подготвяме концерт с певците от хора. Последно работих и с участниците в излезлия наскоро мюзикъл „Коса“.
Най-лесно е подготвил граф Ди Луна от „Трубадур“ на Верди. В големия дует с Леонора си е изработил специален мизансцен. И до днес го повтарям непрекъснато. Това е едно обръщане с развяване на плаща, с който е загърнат героят му. „Така ставам огромен, властен, извисявам се над Леонора“ – казва певецът и продължава да разказва, че най-трудно е да играе Риголето и Жорж Жермон. Гримът, дрехите, всичко трябва да бъде на стар човек, а аз като се погледна в огледалото виждам маркиз Поза. Спомня си, че за една от постановките на „Риголето“. След като известно време репетирали да бъде гърбав и куцащ, режисьорът в един миг решил - Ще бъдеш какъвто си в живота. Облекли го в дрехи на известен моден дизайнер, с елегантна шапка и бастун. Веднага си представих как е изглеждал и не се стърпях да попитам тогава как е изглеждал Херцогът? В предаването ще чуете какво отговори.
Най-скоро в София може да го чуете на 2 май в камерна зала „България“ заедно с Елена Павлова (сопран), Росица Павлова-Инджева (мецосопран) и Ася Дончева-Василенко (пиано) в концерт наречен „Шедьоври на австрийското и френско вокално изкуство“ и включва песни, арии и дуети от Моцарт, Шуберт, Гуно, Офенбах.