За мястото: През 1898 година П. П. Карапетров пише в „Сбирка от статии“, че черквата „Св. мъченица Неделя“, наречена Огнена, е пета по ред черква, която е строена все със същото име и все на същото място, като първата е построена през 4 век. През 1853 година е направена една от по-раншните трансформации, когато жителите на София решили, че старата черква „Св. Неделя“ не била в добро състояние и в 1856 година започнали да строят нова. През този промеждутък от 3 години са събрани суми на стойност над 220000 гроша, вписани най-подробно в кондиките, като пожертвуванията са продължавали и след 1856 година, когато в касата са постъпили над 40000 гроша. Разполагайки с такава значителна сума, черковното настоятелство е имало възможност да построи една от най-големите черкви в София.
След очертаване на основите софиянци обаче се разколебали при мисълта за бъдещия вид на черквата и размерите намалили. Все пак построената черква е имала внушителен вид. Тя се е налагала над всички постройки в града и се е виждала от далече. Била е 3-корабна черква с две камбанарии на двата западни ъгли, заобиколена с колонада със 17 малки полусферични куполи, в коята явно личи влиянието на мохамеданската архитектура. Градежът на черквата в горната част, включваща покрива, куполите и камбанариите не е бил особено солиден. Ето защо през 1898 г. настоятелството решава да я преобрази. Съборени са двете камбанарии и двата купола и вместо тях на западната стена издигат нова камбанария, а на покрива оставят един купол. Почвата около черквата е била изкуствено натрупвана и станало нужда да се копаят дълбоки основи на новата камбанария, за да се стигне здрава почва. На дълбочина 11 метра са открити основите на друга черква, вероятно на онази, най-старата, за която Карапетров твърди, че била от IV в. Височината на околната пръст е свалена с около два метра и черквата остава на тераса, по която се качва с каменни стъпала. Всичко това е струвало 136,000 златни лева. Така черквата просъществува до 1925 година.
За времето: Атентатът е извършен на 16 април 1925 година, Велики четвъртък, от група крайнолеви дейци на Българската комунистическа партия. През втората половина на януари 1925 те влизат в контакт с клисаря Петър Задгорски. и с негова помощ внасят на тавана на църквата общо 25 кг експлозив, монтиран в пакет над една от колоните на основния купол. Експлозивът трябва да бъде взривен с бикфордов шнур с дължина 15 m, с което да се даде на атентаторите възможност да избягат. Между взривното устройство и кубето на храма е поставена бутилка със сярна киселина, която да усили поразяващия ефект от взрива чрез отделяне на отровни газове. На 16 април 1925г. от 15.00 в нея се провежда церемонията по погребението на генерал Константин Георгиев, убит на 14 април пред църквата „Свети Седмочисленици“, където отива за вечерната служба заедно с внучката си, с цел да бъде събран целия военен, обществен и политически елит на страната на неговото опело в „Света Неделя“ и ефектът на атeнтата да бъде гарантиран. Първоначално ковчегът е поставен до колоната, която е трябвало да бъде взривена, но след това е преместен по-напред. Така по случайност най-видните присъстващи са отдалечени от мястото на взрива. Около 15.20, след като службата е започнала, Петър Задгорски дава знак да бъде взривен експлозива и двамата атентатори напускат сградата. Експлозията събаря главния купол на църквата и затрупва множество хора. Взривната вълна в затвореното помещение нанася допълнителни поражения.
Загиват над 200, а ранените са над 500. Загиват повече български генерали и офицери, отколкото във всички войни в новата ни история. Голяма част от жертвите са ветерани, кавалери на ордена „За храброст“, герои от Сръбско-българската, Балканската, Междусъюзническата и Първата световна войни.Загиват много военноинвалиди, жени и деца, ученици и студенти.
На Гергьовден нека почетем дългия списък жертви на атентата със силно въздействащото документално аудио на Влади Киров и Станимир Трифонов.
Ч.И.П.С. – Частен изследовател на паранормални събития е детска радиопиеса, която изследва побеждаването на страха и създаването на нови приятелства. Историята на пиесата ни среща с малкия паяк Ай, по време на поредния запис на неговото радиопредаване. Ай е частен изследовател на паранормални събития или Ч.И.П.С. Поредната паранормална случка отвежда..
Юджийн О'Нийл пише "Дългият път на деня към нощта" през 1940 година, само четири години преди това, през 1936-та, той става Нобелов лауреат като драматург. В "Дългият път на деня към нощта" О'Нийл разказва историята на своето семейство. Всички конфликти и ситуации, съответстват на мъчителните, изстрадани мигове, изживяни през годините в неговия дом...
Отиде си вълшебницата на музикалното оформление Валя Бояджиева. Професионалният ѝ път премина в БНР. Работи за различни редакции в програма "Христо Ботев". За късмет на Радиотеатъра, тя прекара дълги години като музикален оформител на радиопиесите. Остави толкова много след себе си, че ще трябва продължително да ѝ благодарим. Фин човек. Прекрасен..
Словото се умори и капна. Капна до такава степен, че ми е съвестно да прибягвам до услугите му. То е като кон, коленичил кон. Камшик, камшик трябва! Единственият камшик – това е смехът! Смейте се, гадове, на мъките на падналото слово. Виктор Ерофеев, "Три срещи" "Орфей" на Кокто е модернистична и ексцентрична интерпретация на една класическа..
Историята на "Монетата" започва през 2020 г., когато е отличена като победител в конкурса за нова пиеса на Нов български университет. На 20 януари 2021 г. се състоя премиерата ѝ на сцената на Младежки театър "Николай Бинев". В началото на 2025 г. пък слушателите на програма "Христо Ботев" ще могат да чуят премиера на аудио "Монетата" – от 16 часа на..
Този текст не е за птиците на Сакар, но името му, освен че звучи прекрасно поетично, отдалеч ни насочва към меката златна светлина на южния Сакар, където,..
Евангелското четиво от неделята преди Кръстовден разкрива пълнотата на тази любов: "Защото Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та..
Днес (на 8 септември) приключва "Буна 3" – третото издание Международния форум за съвременно изкуство. Най-голямата платформа за съвременно изкуство с..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg