Миша Дамев: Когато човек е музикант и артист той трябва съзнателно да знае къде са му корените и трябва да полива тези корени

Едно завръщане след 18 години

публикувано на 09.06.17 в 15:55

Автор: Светлана Димитрова

Миша Дамев

Снимка: личен архив

Чуйте разговора с Миша Дамев

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Поинтересувах се защо? Увлечен в новите предизвикателства, непрекъснати предложения за концерти България някак остава далеч от творческите му планове. Връщането му тук сега също е инцидентно. Намира се в Санкт Петербург и когато Валерий Гергиев уговаря турнето на своя оркестър в София му казва: „Миша, ти не може да не дойдеш с мен“. Така отлага един концерт и ето го в София. Спомените нахлуват. „Имах възможност да се разходя из града и си спомних за много, много неща, които съм виждал с баба ми, с дядо ми. И ми беше много мило, но в същия момент аз знам, че съм чужденец, че не познавам проблемите. Важното е, че искам да узная повече за България. Но аз също знам едно нещо. Че българите са много таланлив народ и има разкошни музиканти тук“.
Дори двете му дъщери коментират, че той по-често трябва да се завръща в България, за да могат и те да опознаят неговата родина.
През 90-те години на миналия век Миша Дамев често гастролира в България. В нашата фонотека се пазят няколко записа под негово диригентство, както и един моцартов клавирен концерт с Миша Дамев като солист, а на пулта дядо му – известния диригент Михаил Лефтеров.
Имало ли е случаи в концертите, които е правил да включва и български творби? „Имало е, но недостатъчно. От Иван Спасов често дирижирах някои парчета. Аз мисля, че той е един гениален композитор... Проблемът е, че човек винаги търси да се извини. За това няма извинение. Вероятно нямах този интерес или не ми удаде да търся малко повече, или Русия като огромна страна взе много от моята енергия. Но тази грешка може да се поправи“.
Миша Дамев е роден през 1963 г. в София. Първите си уроци получава от дядо си Михаил Лефтеров. Когато е на 10 години семейството се премества в Швейцария. През 1986 завършва пиано в Базел, а след това заминава за Париж. Там с Алексис Вайсенберг, както и с Никита Магалоф в Женева.
От 1990 до 1999 г. е артистичен директор на международния фестивал за млади солисти „Орфеум“ в Цюрих.
През 1991 той се отказва от кариерата си на концертиращ солист и под влияние на своя ментор Марис Янсонс отива във Виена, за да учи дирижиране с легендарния Карл Йостерайхер. Дебютира в България като диригент. Следват години, в които е асистент на Жорж Претр и Владимир Федосеев. От 1996 г. е постоянен гост диригент на Московския Симфоничен оркестър „Чайковски“, дирижирал е Руския национален оркестър, оркестър „Джузепе Верди“, Милано, оркестъра на фондация „Тосканини“, Пекински СО, Братиславската филхармония, Пражката филхармония и др.
През 2004 заедно с Жорж Претр дирижира продукцията на „Кармен“ в римската академия „Санта Чечилия“ и „Пелеас и Мелизанда“ в МС.
От 2011 година редовно гастролира в Китай.
Разбирам от разговора ни, че в края на миналата година е дирижирал Симфоничния оркестър на Би Би Си. Веднага се свързахме с колегите в Лондон и те само след седмица ни изпратиха запис от този концерт, така че в предаването ще чуете фрагменти от Симфония №1„Зимни мечти“ на Чайковски и фрагмент от Concerto d`attesa за цигулка и оркестър на Андрей Головин със солист Есте Йю.
Увлекателно запознанство, запечатано в звуковия файл.

петък, 9 юни, от 23.00 часа

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

Миша Дамев: Когато човек е музикант и артист той трябва съзнателно да знае къде са му корените и трябва да полива тези корени

Едно завръщане след 18 години

"Залезът на боговете" в Брюксел – триумфален финал на Вагнеровата тетралогия в "Ла Моне"

Маскани звучи в Уексфорд

"Маските", опера в пролог и три действия от Пиетро Маскани

Жените в музиката

Програмата на Еврокласик ноктюрно от 16 до 28 февруари 2025 г.

Даниел Келман за изплъзващите се послания на историческото

Ана Андреу Бакеро: Беше трудно, но важно да намеря баланса между емоции и историческа реалност

Да караш колело върху тел над джунгла в Мавриций

ПРЕДАВАНИЯ

Програми

Радио България

За БНР