Когато през 2005 г. Лазар Николов почина, виолончелистът Хаим Земах, български евреин, който от много години живее в САЩ и е сред многобройните почитатели и изпълнители на творчеството на големия български композитор, написа: Това е земетресение за българската, за европейската култура!
За българската култура Лазар Николов беше земетресение още с първите си опуси, с които очерта нови хоризонти пред българската музика – още от края на 40-те години на миналия век: Концертът за струнен оркестър, Първата симфония, Първият концерт за пиано и оркестър... Заедно с приятеля, съмишленика, изпълнителя Константин Илиев, Лазар Николов убедено застана срещу удобното и узаконено течение на т.н. социалистически реализъм. Това бяха нови хоризонти, неподозирани в ограничените рамки на официозната култура. Години по-късно по този път на, разкрепостеното тоново мислене ще тръгнат и полските композитори и светът ще припознае именно тях като предвестници на новото...
Лазар Николов – това беше перспективата пред съвременната българска музика. Трънлив беше пътят – още в началото заедно с Константин Илиев бяха назначените „формалисти“, врагове на народа, отклоняващи се от принципите на народностното. Групата на „формалистите“ по-късно се разрасна с по-младите – Васил Казанджиев и Иван Спасов. Никога не се изкуши от мисълта за някакъв, макар и дребен компромис по избрания път, въпреки че да него това означаваше непризнаване и бедност... И, когато в 1958 г., след едно от безкрайните постановления в СССР и, веднага, разбира се, и у нас, бяха признати „някои грешки“ и тонът значително беше смекчен по отношение на някои композитори, това т.н. разведряване никога не настъпи за вечните формалисти – Лазар Николов и Константин Илиев.
За това, обаче, около Лазар Николов в годините се създаде внушителен кръг от изпълнители, запалени точно по тая музика, която очерта перспективите пред съвременното изкуство изобщо – проф. Венцеслав Николов, Драгомир Йосифов, акад. Васил Казанджиев и много други.
В предаването ще припомним някои от тях, ще чуем и гласовете на Лазар Николов и на Константин Илиев, записани и съхранени в Златния фонд на Националното радио. Ще звучи музика, изпълнена под диригентството на Васил Казанджиев и Константин Илиев, на Венцеслав Николов, на струнен квартет „Чатокуа“, в който челист е Хаим Земах.
вторник, 29 август, 19.20 часа
1 август Свири Оркестърът на Полското радио във Варшава с диригент Михаил Меринг. 3.00 часа – Рихард Вагнер (1813-1883), Зигфрид идилия. 3.22 часа – Йоханес Брамс (1833-1897), Вариации по тема от Хайдн, оп. 56а. 3.41 часа – Волфганг Амадеус Моцарт (1756-1791), Симфония № 36 в До мажор, K.425, "Линц". 4.10 часа – Йоханес Брамс (1833-1897), Клавирен..
Той е най-старият действащ джаз фестивал в България. Основан още през 1992-ра година от прочутия ни саксофонист и композитор Анатолий Вапиров, през годините Международният джаз фестивал "Варненско лято" се е превърнал в едно от най-устойчивите и обичани музикални събития в България. От няколко години дъщерята на Анатолий Вапиров – Вероника..
Според проучвания едва 16% от изпълнителите в световен мащаб правят музиката си достъпна за глухата общност. Днес, в XXI век, технологиите дават своя принос за това чрез специални костюми, които възпроизвеждат вибрациите от ритъма така, че нечуващите да се потопят в него и да се наслаждават на живи концерти. Жестовият превод на текстовете на сцената..
Наситената програма в културния живот на столицата не е пречка и на морето да се организират паметни музикални събития. Концерт с международен мащаб акостира в Бургас и това лято. На 2 август пристанището в морския град ще се превърне в сцена за една от най-оригиналните и любими певици на съвременната сцена – Рошийн Мърфи. Очакваме..
Съботната оперна вечер посвещаваме на шведския сопран Биргит Нилсон. Ще я чуем в няколко фрагмента из опери на Рихард Вагнер. Като цялостен образ тя се превъплъщава в ролята на Реция от операта "Оберон" на Карл Мария фон Вебер. Запис под диригентството на Рафаел Кубелик и с участието на Доналд Гроуб, Марга Шимл, Джулия Хамари, Оже Арлийн, Пласидо..
Международният фестивал на светлините LUNAR ще превърне в светлинни сцени между 1 и 4 август Царево, Лозенец, Ахтопол и Синеморец. Специално за лятното си..
По време на летни отпуски и почивки често се случва да се наложи медицинска помощ, докато се намираме извън постоянния си адрес или здравен район. Какви..
Той е най-старият действащ джаз фестивал в България. Основан още през 1992-ра година от прочутия ни саксофонист и композитор Анатолий Вапиров, през..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg