Името на Мирослав Данев стои изписано върху стотици музикални записи във Фонотеката на БНР, но за всички, с които работеше и се срещаше ежедневно, той беше само Миро. И сега, когато се опитвам чрез неговите най-близки колеги и приятели-музиканти да изведа същественото от образа, който той остави, те отново говорят за Миро. Човек, за да бъде назоваван кратко и ясно от всички наоколо, означава, че има специална власт, роля и в случая тя не беше нито административна, нито се дължеше на външен артистизъм. Той реално присъстваше по своя категоричен начин в пространството на Първо студио и около него, беше ангажиран с него не с трудовия си договор, а с душата и сърцето си на музикант. Правеше всеки път възможното за него усилие да получи най-добрия резултат, най-доброто от изпълнителите, които записва. Създаваше благодатна връзка с творбата и композитора, присъстващ или не на записа, съвременник или отдавна живял, защото познаваше езика на стила, езика на музиката. Самият той „се изразяваше“ чрез него в композициите, които написа, без ни най-малко да натрапва присъствието си с графомански страсти, да „изработва“ композиторския си образ.
Изработването вървеше по линия на самото създаване на всяка една негова творба, задълбочено, грижливо и майсторски в най-добрите му опуси – сред тях са Via dolorosa, Сонатата за флейта и пиано, Струнния му квартет. Съзнанието му беше ангажирано с големите фундаментални образи, отпечатани в човешката история, в нейните противоречия, в моралното извисяване и падение, в загадката Бог и Вселена.
Опирайки се на традицията, в която вярваше, старателно усвояваше музикалния й език, за да го използва с цялата му мощ, ако му е необходимо. Но ако човек се заслуша внимателно ще открие във всяка негова творба един „оазис“ на душевна чистота, на благородна, ненатрапчива красота, на фина чувствителност и смирена, понякога мечтателна изящност. В „тези тактове“ ще можем винаги да го „срещнем“ отново, защото ни е трудно още да си представим, че това няма да стане във фоайето пред Първо студио.
вторник, 5 декември, от 19.20 часа
Иконата на италианския рок блус Дзукеро навършва 70 години днес. Той отбелязва това по свой начин – с поредица от 12 концерта на "Арена ди Верона" от 16 до 28 септември, включително и тази вечер, превръщайки древноримския амфитеатър в свой дом. Дзукеро е пословичен със свободния си дух, превъплътен в един от хитовете му – "Partigiano Reggiano"...
Китарата, която Лиъм Галахър строши в нощта, когато "Оейзис" се разпаднаха в Париж, ще бъде продадена на търг през октомври, като се очаква сумата да достигне 500 000 паунда . Братята Галахър може и да са се помирили, за да се впуснат в рекордно световно турне, но един артефакт, който напомня за по-неспокойните моменти в отношенията им, е на път..
Огромен интерес към музиката на Енио Мориконе и Нино Рота, в очакване на новия концерт с разширен репертоар Ennio Morricone & Nino Rota. Part II . В зала 1 на НДК на 27 септември от 19.00 ч. ще звучат вечните и любими мелодии за всички поколения от филмите "Кръстникът“ , " Имало едно време в Америка“ , " Добрият, лошият и..
"Искам първо да поздравя всички новоприети студенти в Национална музикална академия "Проф. Панчо Владигеров" и да им пожелая успех. Ние преподавателите много разчитаме на младите колеги, тъй като в тях ние виждаме нашето бъдеще. Аз съм действащ музикант основно, макар че съм преподавател вече с над 20-годишна практика в Музикалната академия. Започнал..
Първият в историята концерт на туарегска банда в България беше именно на Tamikrest. Не толкова отдавна. През 2022. Оттогава концертната серия "Аларма Пънк Джаз" на БНР и платформата за традиционна и нова африканска музика "АфроВизия" организираха съвместно още три техни концерта, като първото им участие у нас извън София (в Пловдив през 2023)..
Международният литературен форум "Да разберем Балканите чрез литературата" започва днес и ще продължи до 28 септември в Хеликон, планината на Музите...
В галерията на СБХ се откри изложбата на Явора Петрова. Към нея е издадена и книга-албум с рисунки, бележки, стихотворения, мисли на художничката. Ето..
Оксана Желяпова е бесарабска българка, родена в Кишинев, Молдова. Майка й е молдовка, а баща й българин. Оксана е юрист, носителка е на титлата..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg