Името на Мирослав Данев стои изписано върху стотици музикални записи във Фонотеката на БНР, но за всички, с които работеше и се срещаше ежедневно, той беше само Миро. И сега, когато се опитвам чрез неговите най-близки колеги и приятели-музиканти да изведа същественото от образа, който той остави, те отново говорят за Миро. Човек, за да бъде назоваван кратко и ясно от всички наоколо, означава, че има специална власт, роля и в случая тя не беше нито административна, нито се дължеше на външен артистизъм. Той реално присъстваше по своя категоричен начин в пространството на Първо студио и около него, беше ангажиран с него не с трудовия си договор, а с душата и сърцето си на музикант. Правеше всеки път възможното за него усилие да получи най-добрия резултат, най-доброто от изпълнителите, които записва. Създаваше благодатна връзка с творбата и композитора, присъстващ или не на записа, съвременник или отдавна живял, защото познаваше езика на стила, езика на музиката. Самият той „се изразяваше“ чрез него в композициите, които написа, без ни най-малко да натрапва присъствието си с графомански страсти, да „изработва“ композиторския си образ.
Изработването вървеше по линия на самото създаване на всяка една негова творба, задълбочено, грижливо и майсторски в най-добрите му опуси – сред тях са Via dolorosa, Сонатата за флейта и пиано, Струнния му квартет. Съзнанието му беше ангажирано с големите фундаментални образи, отпечатани в човешката история, в нейните противоречия, в моралното извисяване и падение, в загадката Бог и Вселена.
Опирайки се на традицията, в която вярваше, старателно усвояваше музикалния й език, за да го използва с цялата му мощ, ако му е необходимо. Но ако човек се заслуша внимателно ще открие във всяка негова творба един „оазис“ на душевна чистота, на благородна, ненатрапчива красота, на фина чувствителност и смирена, понякога мечтателна изящност. В „тези тактове“ ще можем винаги да го „срещнем“ отново, защото ни е трудно още да си представим, че това няма да стане във фоайето пред Първо студио.
вторник, 5 декември, от 19.20 часа
"Опитвам се да правя хубава музика и не искам да слагам някакви ограничения и знаци" – думи на пианиста, композитор, аранжор и диригент Ангел Заберски. Често се сещам за това негово твърдение, и когато слушам композициите му, и когато съм част от публиката му и проследявам вдъхновеното музициране и безспорния професионализъм. Наскоро Ангел..
Музикантите от "Кварто" (Quarto) с пианиста Емануил Иванов ще представят две емблематични творби на Йоханес Брамс и Дмитрий Шостакович – клавирни квинтети от двамата композитори. Емануил Иванов за първи път ще свири двата квинтета. В произведенията на Брамс и Шостакович се открива стремеж за духовен полет и борба за свобода на човешкия дух...
След два студийни албума и един концертен дуетът Димитър & Христо издава "Несломен". Новият албум включва осем песни, повечето от които са в колаборация с цигуларката Анна-Мария Тамахкярова, позната като ANIMA. "Несломен" се казва и първата песен от албума, която има кънтри-етно звучене. "Тази дума отговаря на много неща и по някакъв начин ще..
Прочутият мюзикъл "Криворазбраната цивилизация" по пиесата на Добри Войников оживя на сцената на Националния музикален театър "Стефан Македонски". Режисьор на спектакъла е Николай Гундеров, познат на публиката с неподправения си почерк в жанра комедия. Той е и сценарист на новия текст по пиесата на Добри Войников, където героите са поставени в..
Ако не сте се самоизолирали от политическото ни злободневие, защото немалко от нас наистина са го направили, и сте слушали внимателно това, което говорят..
За адвокатурата, която празнува своя празник на 22 ноември , съдебната реформа, избора на нов главен прокурор, Висшия съдебен съвет, Закона за..
Във връзка с 70-годишния юбилей на ЦЕРН и по случай 25-ата годишнина от пълноправното членство на България във водещата научна организация, Министерството..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg