Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Молитви за всякакви потреби

БНР Новини

Против нежит, треска, зъбобол, ухапване от змия, вълк или бясно куче, против вещици, уроки, гръм и мълния, против меч и стрела, против противника в съда… За средновековния човек начинът да се предпази от всяко зло и да се радва на здраве и благополучие е молитвата. Апокрифните молитви водят началото си от езическите заклинания и не се вписват в официалните църковни канони, но поради голямата си популярност постепенно са вплетени в богослужението и църковните служители се заемат с тяхното произнасяне в и извън храмовете. С разказа на доц. Ивона Карачорова попадаме в един съвършено различен свят, в който всичко, случващо се в земния живот на хората, се ръководи от невидими, често враждебни сили. Нещо повече, в отвъдното има строга йерархия и сфери на действие. Не е все едно дали си имаш работа с вампир, таласъм или караконджул – това пък уточнява етнологът проф. Рачко Попов. Защо се занимаваме със злите сили тъкмо на светлия празник Рождество? Защото за традиционния човек от раждането на Спасителя до неговото кръщение на Йордановден земята е надупчена като решето и достъпът на отвъдни пришълци е по-лесен от обикновено. Не мислете обаче, че в празничното издание на предаването си говорим само за духове и вампири. Поглеждаме и към традиционната зимна трапеза, която не може без туршия, а каква е връзката между туршията и много използвания израз „цепя басма на някого“ обяснява доц. Славка Керемидчиева. Накрая ви предлагаме една много приятна и сърдечна среща с госпожа Леена Андонов от Финландия, с която разговаряме за срещата ѝ с българския език и манталитет и, разбира се, за приказната Лапландия и за финландската Коледа.













Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
проф. Маргарита Попова

Проф. Маргарита Попова: Работим по улавянето и оползотворяването на въглеродния диоксид

"Последният проект, по който работим с моите колеги, е насочен към изграждане на затворен цикъл за директно изгаряне на биомаса за получаване на енергия чрез улавяне на отделения въглероден диоксид от димните газове, използвайки зеолитни абсорбенти,  получени от отпадъчните пепели от същия процес, както и силикатни абсорбенти, получени от..

публикувано на 21.07.25 в 10:10
Акад. Атанас Атанасов

Акад. Атанас Атанасов: Храната има енергия, която влияе върху нас

Когато разберем същността на българската храна, ще разберем и как профилактично да я използваме за здравето си. Акад. Атанас Атанасов е един от водещите земеделски учени в България с дългогодишен и впечатляващ опит в теорията и практиката на земеделската наука. Някои от неговите перспективни виждания са изпреварили времето и очевидно ще имат..

публикувано на 19.07.25 в 09:40
Валентин Георгиев

Еврика! Успешни българи: Ивайло Къртев

Той е лауреат от Националния конкурс "Млади таланти". Миналата 2024 година му донесе още отличия - бронзов медал и почетна грамота на Международната Менделеевска олимпиада по химия в Китай. Ивайло Къртев беше и един от нашите представители на ЕКСПО на науките по линия на МИЛСЕТ в Сараево. Тази година завърши пловдивската Математическа гимназия..

публикувано на 14.07.25 в 17:05
д-р Чавдар Ботев

Д-р Чавдар Ботев: В България има условия за лечение на постковид синдром

"В световен мащаб, близо 400 милиона души, като след делта варианта на Covid почти 10 процента имат постковид синдром, а след омикрон – пет процента. Постковид синдромът е като един скрит айсберг и едва сега започва да се появява, а през последния месец ние научихме най-много за проблемите след постковид. До миналата година са направени 13 милиарда..

публикувано на 14.07.25 в 09:40

Национален природонаучен музей, епизод 1: История и запознаване

Националният природонаучен музей към БАН е най-старият музей в България, и най-старият и най-богатият измежду природонаучните музей на Балканския полуостров. На втори август 1889 г., две години след качването на престола, княз Фердинанд показва на обществеността своите колекции и обявява създаването на Естественоисторическия музей. Първия..

публикувано на 14.07.25 в 09:10