Езикът на медиите и „караконджулите” в тях

Както винаги в „Мрежата” оплитаме онези събития и хора, които оставят следа от изтеклата седмица, през дневния ред, наложен ни от медиите и търсим какво стои на втори план зад казаното или направеното. Този четвъртък в София се проведе международна конференция „Не на словото на омразата и екстремизма”. Това ни  дава повод за пореден път да говорим за езика на медиите на фона всичко случило се у нас. Но темата е много по-широка, защото езика на който говорят медиите често е отражение на този на политиците. А той напоследък е изпълнен с противоречиви послания, които ни объркват точно както бихме могли да се объркаме, ако някой се опита да ни представи една приказка за реалност и обратното.
С Илиян Василев и Виктор Лилов говорим за езика на омразата през „лепенето на етикети” и защо думата „джендър” се „превърна в синоним на „караконджул”. Но не само. Виктор Лилов коментира как „през политическите конфликти, ширещи се на страниците на медиите може да бъде наблюдавана тенденция за овладяване на публичното пространство и подмяна на политическия дневен ред. Като едновременно с тази подмяна на политическия дневен ред, ние получихме едно допълнително ниво на подмяна именно свързано със „закона за доограбване на КТБ” и „закона за допълнително манипулиране на медиите”, предложени от Делян Пеевски. И тук стигаме до ключовите теми, свързани с медиите, а имено медиите като инструмент за водене на една пропагандна война, която всъщност е част от една много по-голяма хибридна война, която пък е част от една още по-голяма битка, която се води в цял свят”. Илиян Василев допълни: „Много важно е да кажем, че да, има глобални процеси, но в дадения случай, матрицата на специфичното и локалното е много по-силна. Нас ни занимават всеки ден с псевдодрами, защото ние нямаме реален дебат по големите и реалните проблеми. Обществото ни е приспано от много години. То е анестезирано системно и устойчиво  от политиците и най-вече от медиите. При това положение истинският дебат за това кой ни управлява, как ни управлява, къде отиваме, как трябва да стигнем дотам, отсъства. И това е така,  защото хората, които заемат властовите позиции и доминират дневния ред на обществото, са слаби във възможността да водят чрез спечелване на ума и сърцата и да показват през личния си опит реформаторски умения, а не само популизъм. Хора, които ви убеждават, че от Витоша по-високо няма, че от медиите на Пеевски по-свободни няма и че от прокурора по-голям няма, а в същото време няма нито един корупционер или контрабандист, които да са в затвора, ами всичко това е „фейк” - „фейк” действителност, на фона на която новините също априори са „фейк”, защото дори и обективно да отразяват, те отразяват нереални неща. Не може да направите нормална новина от „фейк” действителност”.

Чуйте цялата дискусия с Илиян Василев и Виктор Лилов в звуковия файл.