Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

За Константин Илиев 30 години по-късно

Константин Илиев
Снимка: архив
На 6 март 1988 година сърцето на Константин Илиев спря да бие. Това стана в далечния Видин, но събитието отекна мощно, защото се бе случило непоправимото. Една голяма личност - музикант, който бе започнал диригентския си стаж в Русе през 1948 година, за да продължи във Варна и в София да изгражда нова симфонична култура, да създава музикални събития с премиерните си изпълнения на музикални творби, които съставят класиката на 20 век, да провокира с музиката, която пише идването на новото естетическо мислене и да поеме върху себе си целия възможен отпор на идеологическата система по това време - беше напуснала този свят. Един уморен, с много душевни рани от дългогодишните битки Константин Илиев, ала колко са тези негови съвременници, които така последователно са отстоявали своята кауза, която променя параметри и стойности в музикалната ни култура.
Естетическият сблъсък на новото и старото винаги поражда конфликт, той може да прерасне и в скандал, както се е случило през 1913 година в Париж на премиерата на „Пролетно тайнство“ на Стравински, но както е известно, това най-вече изтласква младия Стравински на върха на известността. За епохата признаваща единствено соцреализма премиерите на творбите на Константин Илиев са повод за убийствено „обществено заклеймяване“ през 50-те години, за постепенно пренебрегване и недопускане в представителната ни култура в следващите десетилетия. Годината 48-ма (Ждановското постановление) за мен траеше до 88-а година - така коментира в спомените си сам Константин Илиев. В това време се налага единствено диригентския му образ.
Сега забрани няма, но изпълненията на произведения на Константин Илиев са отново редки събития, за които много не се говори. Компакт дискове с негови авторски изпълнения и отделни паметни диригентски записи също.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

"Залезът на боговете" в Брюксел – триумфален финал на Вагнеровата тетралогия в "Ла Моне"

С последната, четвърта част – "Залезът на боговете", завърши представянето на монументалната тетралогия "Пръстенът на нибелунга" на Рихард Вагнер в Кралския театър "Ла Моне" в Брюксел. Огромно начинание, започнало през ноември 2023 г. Продукцията ще остане в историята на операта и с факта, че тя бе реализирана сценично от двама режисьори...

публикувано на 16.02.25 в 08:05

Маскани звучи в Уексфорд

73 сезон на Оперния фестивал в Уексфорд, Ирландия се откри на 18 октомври 2024 г. със спектакъл на опера, определяна като "типично италианска" – "Маските" на Пиетро Маскани. В предаването ви предлагаме пълен запис от залата на Националния оперен театър в Уексфорд с участието на солисти и оркестъра на Уексфордския фестивал под диригентството на..

публикувано на 15.02.25 в 08:05

"Маските", опера в пролог и три действия от Пиетро Маскани

Музика: Пиетро Маскани Либрето: Луиджи Илика Премиера: 17 януари 1901 г. Пролог Актьорите и техният импресарио представят героите: • Бригела, пътуващ търговец; • д-р Грациано, юрист; • Коломбина, неговата прислужница (влюбена в Бригела); • Панталоне, богат жител; • дъщеря му Розаура (влюбена във Флориндо); • заекващия Тарталия; • капитан..

публикувано на 14.02.25 в 16:30

Жените в музиката

Три талантливи дами обединяват творческите си усилия, за да зарадват публиката с разнообразна програма. Надежда Цанова, Петромила Йакас и Вилиана Вълчева поставят музикален мост между България и Хърватска с концерт, озаглавен "Жените в музиката". "След първата професионална среща с Петромила решихме, че ще бъде интересно да се направи едно..

публикувано на 14.02.25 в 15:20

Програмата на Еврокласик ноктюрно от 16 до 28 февруари 2025 г.

16 февруари Изпълнения на ансамбъл La Venexiana с Габриеле Паломба – теорба и диригент. 3.00 часа – Клаудио Монтеверди (1567-1643), Di far semper gioire (Винаги да радва хората) из "Мадригали и канцонети", книга девета от 1651. 3.03 часа – Клаудио Монтеверди (1567-1643), Ohimè dov’è il mio ben (Уви, къде ми е доброто) из Седма книга с мадригали от..

публикувано на 14.02.25 в 09:18