Кого ощетяват авторските и репроправата?

В последно време обществото се вълнува от наново поставеният въпрос за авторските и репроправата. Възникват опасения, че компенсациите, дължими на авторите, ще ощетят читателя и библиотеките.
Анжела Димчева от Съюза на писателите разсейва тези опасения. Не става въпрос читателят да заплаща такса, когато заема книга, а съответната държава членка на Европейския съюз осигурява тези пари. Не са ощетени нито читателите, нито библиотеките.
България се бави вече 11 години с приемането на нужното законодателство, което крие риск от глоби. Защо е това отлагане?
При условие, че когато това стане ще имаме възможност да кандидатстваме за финансиране на дигитализирането на библиотечни фондове.  
Отговорът е все същият – причината е в слабия ангажимент на държавата с култура. Ние сме на последно място по бюджет отделян за култура в Европа – едва 0,5%.
За сравнение в Германия е 1% от БВП, в Австрия 1,2% и дори в Албания е повече отколкото у нас – коментира Димчева.

Как би действал законът?

От бюджета на Министерството на културата всяка година на базата на изчисления да се правят отчисления, влизащи във фонд, който да разпределя компенсациите за авторите.
Идеята зад тази законодателна мярка е да се защитят малките езици. Тъй като инвазията на световни езици като английския, испанския, немския заглушават малките езици и култури. Още преди 72 години подобни мерки за защита на националната култура и език се прилагат в страни като Дания, Швеция и Норвегия. В тези страни такси за заемане на преводни книги не се плащат. Става въпрос само за национални издания.
В момента подобно законодателство съществува в 52 държави, като 29 от тях са в Европа.
Законът също така няма да засяга нито частни библиотеки, нито университетски или специализирани например, тъй като те са с ограничен, достъп. Т.е. законът за репроправата се отнася само до обществените библиотеки.
За да се приеме обаче, това трябва да се реши от Народното събрание. То би трябвало също така да приеме мярка за увеличаване на бюджета за култура, за да може да се създаде център, който да отговаря за функционирането на директивата.
Димчева цитира статистика, изнесена на научна конференция в Лисабон, която е впечатляваща: през 2016 в Норвегия са осигурени 12 милиона евро за компенсация за местните авторите, в Швеция - 15 милиона, в Дания - 22, в Ирландия, която има население от 3 милиона и половина, също са осигурени 12 милиона евро.
Първият известен закон за авторското право изобщо е въведен в Англия през 1709 и засяга книгите, тъй като още тогава ролята на езика и на книгите е била осъзната като твърде важна за държавността.