За матура по български език в страните от ЕС

На 21 март в комисията по петиции на Европейския парламент беше обсъдена петицията на Асоциацията на българските училища в чужбина за признаване на българския език като матуритетен в страните от ЕС. Инициативата на нашите сънародници е посрещната с одобрение и благодарност от представителите и на други от „новите“ държави-членки, за които проблемът с националния им език е същият.

Според вносителите на петицията има големи шансове тя да стигне до пленарната зала на ЕК и да предизвика отзвук в европейските държави. Искането на българските училища в чужбина е изключително навременно и основателно по няколко причини. Първо, за учениците от гимназиалния курс, които продължават обучението си в чужбина, е много трудно да достигнат равнището на владеене на трети чужд език (ако приемем, че отиват с два усвоени европейски езика) на своите връстници от съответната страна. Това силно понижава успеха и самочувствието им, а нерядко отказва родителите да приемат добре платена и удовлетворителна работа в страна от ЕС, което противоречи на принципа за свободно движение и право на избор на гражданите. Признаването на майчиния език за „трети чужд“ с оценка от матура, валидна наравно с другите оценки, би дало шанс на тази категория ученици да се дипломират успешно и да продължат образованието си, включително и в България.

Второ, за много деца, родени в чужбина, българският език е „домашен“ и недостатъчно овладян, а семействата им трябва да отделят доста време и усилия, за да ги водят в българските неделни училища, разположени понякога на десетки километри разстояние. За тях признаването на оценката по български би било стимул да положат това усилие. За всички деца от български или смесени семейства  доброто владеене на български език е и допълнително предимство за намиране на работа в международни компании. Не на последно място, да знаят езика на родителите си за децата на емигрантите означава да имат отворена врата за връщане в родината, ако имат такова желание.

Авторите на петицията подчертават, че не става въпрос държавите от ЕС да осигуряват самото обучение по всички 24 официални езика, а да намерят начин или да провеждат матуритетни изпити по тях, или да признаят изпитите от сертифицирани организации, компетентни да оценяват равнището на владеене на език според европейската рамка.