Среща с деня

„Ето, свършва този ден.
И пианото притихва там,
някъде над мен.
Лека нощ, лека нощ, лека нощ.
   
И потъва тихо в сън
моят град, склонил сега глава,
и нашепва вятър вън:
лека нощ, лека нощ, лека нощ,
   
Някъде там далеч
просветва сякаш пак,
като светлинка на остров
и трепти, още трепти.
Навярно някой там,
някого чака пак.
Може би той просто така седи,
буден в нощта без да заспи.

Ето свършва тази нощ
и пианото засвири там,
горе някъде над мен.
Добър ден, добър ден, добър ден,
   
Ето пак моят град
поема своя път,
сякаш всичко се повтаря.
Свири там горе над мен
будното пиано.
Вече е светло вън.
Може би там свири едно момче,
среща деня”.   
                          текст: Волен Николаев, музика и изпълнение: Валди Тотев, „Щурците” 1980 г.   

Една от най-красивите творби в песенната съкровищница, трезор на българския рок, „Среща с деня” носи полъх от Младежкия конкурс за забавна песен, подържан свеж години наред от неговия основен генератор, продуцент и вдъхновител – незабравимия музикант, колега и учител Панайот Славчев. Изпълнението на Валди (с „малко помощ от приятели” – Щурци) донесе първо място в този важен за младото българско музикално поколение форум – Младежкия конкурс. Коректно е да споделим, че стиховете на поета Волен Николаев и музикалната инвенция на Валди Тотев (автор с тънък усет за песенната, нестандартна форма) правят „Среща с деня” да стои, макар и мислено, на точното си място и в репертоара на Керъл Кинг, и на Били Джоуел, Брус Хорнсби или пък… „Бийтълс”! Любима песен. За любими хора.

В днешното издание на „Изпята поезия” сме подредили песни, възхваляващи, търсещи, обичащи светлината, възпята в песенните текстове на Волен Николаев, Линда Томсън, Александър Петров, Ричард Пейдж, Димитър Керелезов, Джон Ланг, Джон Ленън и Пол Мак Картни.