„Ето, свършва този ден.
И пианото притихва там,
някъде над мен.
Лека нощ, лека нощ, лека нощ.
И потъва тихо в сън
моят град, склонил сега глава,
и нашепва вятър вън:
лека нощ, лека нощ, лека нощ,
Някъде там далеч
просветва сякаш пак,
като светлинка на остров
и трепти, още трепти.
Навярно някой там,
някого чака пак.
Може би той просто така седи,
буден в нощта без да заспи.
Ето свършва тази нощ
и пианото засвири там,
горе някъде над мен.
Добър ден, добър ден, добър ден,
Ето пак моят град
поема своя път,
сякаш всичко се повтаря.
Свири там горе над мен
будното пиано.
Вече е светло вън.
Може би там свири едно момче,
среща деня”.
текст: Волен Николаев, музика и изпълнение: Валди Тотев, „Щурците” 1980 г.
Една от най-красивите творби в песенната съкровищница, трезор на българския рок, „Среща с деня” носи полъх от Младежкия конкурс за забавна песен, подържан свеж години наред от неговия основен генератор, продуцент и вдъхновител – незабравимия музикант, колега и учител Панайот Славчев. Изпълнението на Валди (с „малко помощ от приятели” – Щурци) донесе първо място в този важен за младото българско музикално поколение форум – Младежкия конкурс. Коректно е да споделим, че стиховете на поета Волен Николаев и музикалната инвенция на Валди Тотев (автор с тънък усет за песенната, нестандартна форма) правят „Среща с деня” да стои, макар и мислено, на точното си място и в репертоара на Керъл Кинг, и на Били Джоуел, Брус Хорнсби или пък… „Бийтълс”! Любима песен. За любими хора.
В днешното издание на „Изпята поезия” сме подредили песни, възхваляващи, търсещи, обичащи светлината, възпята в песенните текстове на Волен Николаев, Линда Томсън, Александър Петров, Ричард Пейдж, Димитър Керелезов, Джон Ланг, Джон Ленън и Пол Мак Картни.
1 август Свири Оркестърът на Полското радио във Варшава с диригент Михаил Меринг. 3.00 часа – Рихард Вагнер (1813-1883), Зигфрид идилия. 3.22 часа – Йоханес Брамс (1833-1897), Вариации по тема от Хайдн, оп. 56а. 3.41 часа – Волфганг Амадеус Моцарт (1756-1791), Симфония № 36 в До мажор, K.425, "Линц". 4.10 часа – Йоханес Брамс (1833-1897), Клавирен..
Той е най-старият действащ джаз фестивал в България. Основан още през 1992-ра година от прочутия ни саксофонист и композитор Анатолий Вапиров, през годините Международният джаз фестивал "Варненско лято" се е превърнал в едно от най-устойчивите и обичани музикални събития в България. От няколко години дъщерята на Анатолий Вапиров – Вероника..
Според проучвания едва 16% от изпълнителите в световен мащаб правят музиката си достъпна за глухата общност. Днес, в XXI век, технологиите дават своя принос за това чрез специални костюми, които възпроизвеждат вибрациите от ритъма така, че нечуващите да се потопят в него и да се наслаждават на живи концерти. Жестовият превод на текстовете на сцената..
Наситената програма в културния живот на столицата не е пречка и на морето да се организират паметни музикални събития. Концерт с международен мащаб акостира в Бургас и това лято. На 2 август пристанището в морския град ще се превърне в сцена за една от най-оригиналните и любими певици на съвременната сцена – Рошийн Мърфи. Очакваме..
Съботната оперна вечер посвещаваме на шведския сопран Биргит Нилсон. Ще я чуем в няколко фрагмента из опери на Рихард Вагнер. Като цялостен образ тя се превъплъщава в ролята на Реция от операта "Оберон" на Карл Мария фон Вебер. Запис под диригентството на Рафаел Кубелик и с участието на Доналд Гроуб, Марга Шимл, Джулия Хамари, Оже Арлийн, Пласидо..
В рубриката "Разговорът" гостува Ива Йорданова – световна шампионка по бачата в професионалната дивизия на The Summit Championship , проведено през януари..
Промените в Закона за еврото коментира в "Мрежата " по програма " Христо Ботев " Петър Ганев от Института за пазарна икономика "Всичко..
От 24 юли насам между храм-паметника "Св. Александър Невски" – символ на духовността, опрощението и вярата, и площада – символ на обществените настроения,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg