26 април 1986 година. 01 часа 23 минути и 40 секунди Московско време. Сред пролетно нацъфтели плодни дръвчета на 16 километра от Украинско-Белоруската граница при тест за безопасност четвърти енергоблок на Чернобилската АЕЦ взривно аварира като замърсява радиоактивно впоследствие територията и атмосферата на редица държави. Ръководството на тогавашния СССР информира чак след два дни за аварията – при това и тогава доста „свенливо“ – докато шведски станции не засичат повишената радиация. В България се разбира за случилото се много по-късно. Какво знаем със сигурност след 32 години спекулации? Направихме ли си ясни изводи, свързани с минимизирането на риска при следващите поколения реактори не само след Чернобил, но и след аварията във Фукушима? Какъв е капацитетът на ядрената енергетика в наши дни и с какви перспективи се свързва тя в общия енергиен микс? Отговорите – от ръководителя на катедра „Ядрена техника и ядрена енергетика“ към СУ „Св. Климент Охридски“ доц. д-р Ивайло Христосков.
• 360 градуса: докторът по биология Марио Лангуров за изводите от проведените досега с помощта на фотокапани проучвания на фауната в района на Припят и в останалата част от 30-километровата зона около взривилия се Чернобилски реактор.
• Вечният двигател: професорът по електрофизика Жеко Ганев за тревожните реалности и решаването на проблемите с пречистването на урана във водите у нас.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
