Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Биргит Нилсон: Сцената е най-добрият учител…

събота, 18 май, от 20 часа

БНР Новини
Снимка: birgitnilssonprize.org

Това твърди легендарното шведско сопрано. Критиците я наричат „неповторимо природно явление“. На 17 май 1918 година в селцето Вастра Каруп, на стотина километра от Малмьо е родена Биргит Нилсон. „Тя пее със съвършенството на новородено дете“, отбелязват в шведския печат. „Притежава безпогрешната вокална техника на самата природа, а гласът ѝ може да проникне зад каквато и да било звукова бариера, издигайки се до недостижими висини като почти заглушава оркестъра… Убеден съм, че това е възможно най-силният звук, издаван някога на сцената“ – удивлява се Карл Сюнбсон. Самата Биргит Нилсон внася още яснота по въпроса: „Винаги съм се усещала в свои води в драматичните роли. Там има предизвикателства! Не обичам да пея тихо и романтично, изнервям се…
А що се отнася до това, колко пъти съм умирала от любов на сцената: точно 209 пъти! Смятам, че това е световен рекорд“, твърди Биргит Нилсон. Факт е: 209 пъти знаменитата певица умира от любов на сцената като Изолда. Вагнеровите образи ѝ носят непомръкваща и днес слава! Виланд Вагнер пък едва ли не на колене изричал: „Г-жо Нилсон, какво искате да пеете в Байройт? Ще получите всяка роля!“ Биргит е на 36, когато стъпва за пръв път на митичната сцена в Меката на вагнерианците. През 1954 година пее Елза в „Лоенгрин“. Следват Брюнхилде и Зиглинде в „Пръстенът на нибелунга“, Елизабет от „Танхойзер“, Сента в „Летящият холандец“…
„Уникален бе не само гласът ѝ, но и самата физическа структура. Сякаш бе родена, за да пее Вагнер, драматичните роли на Верди и Рихард Щраус.
Именно фантастичната сила на нейните мускули ѝ позволява да достига подобни феноменални сценични подвизи“, отбелязва световната критика.
Наистина впечатляващи са подвизите на прочутото сопрано на територията на вагнеровото музикално наследство. През 1957 публиката в Ковънт Гардън има честта да приветства Биргит Нилсон като Брюнхилде в „Пръстенът на нибелунга“, а две години по-късно МЕТ на крака аплодира „откритието Нилсон като Изолда“, според заглавие в Ню Йорк Таймс. Така Биргит поема щафетата от Кирстен Флагстад и безапелационно се превръща в доминиращо вагнерово сопрано сред Втората световна война.
В съботната вечер ще се пренесем на Байройтския фестивал – изданието от 1966 година. Ще проследим второ действие на операта „Тристан и Изолда“ от Рихард Вагнер. Биргит Нилсон е Изолда, мецосопраното Криста Лудвиг – Брангена, а тенорът Волфганг Виндгасен – Тристан. Маестро Карл Бьом е на диригентския пулт на Байройтския фестивален оркестър.
Питат Биргит Нилсон дали е имала проблеми с гласа в този кошмарен ритъм, налаган безмилостно от импресарии, директори, диригенти… „Никога!“, е лаконичният отговор. „Никога не съм щадяла гласа си. Всъщност пеех прекалено много. Понякога в една седмица Саломе, Брюнхилде, Леонора от „Фиделио“ и разбира се Изолда… След подобен убийствен маратон с удоволствие изпивах чаша студена бира или пък малко ракия… Колегите ме гледаха изумени! Почти всички трепереха от страх при най-малък полъх на вятъра и с часове преди спектакъл не смееха да отронят и дума... Направо ги съжалявах горките… На мен пък дори отвратителният въздух на Ню Йорк не успя да навреди“, напомня Биргит Нилсон с непоправимото си чувство за хумор.
Ще погледнем и към другата култова роля на великата певица.
Роля, която ѝ отреди място в първата редица на световния оперен театър. Истински фурор, буквално взрив предизвика шведското сопрано с появата си като Турандот в Ла Скала през 1958 година. Откриват сезона в Милано, а критици и публика буквално са омагьосани! Ще си припомним легендарната регистрация на „Турандот“ от 1966 г. за EMI с Биргит Нилсон в главната роля. Партнират ѝ оперните величия – тенорът Франко Корели като Калаф и сопраното Рената Ското като Лиу. С участието на хора и оркестъра на Римската опера.
На диригентския пулт – Франческо Молинари-Прадели.

Съдържание на операта „Турандот“ от Пучини

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Ингви Малмстийн: Барок-ен-рол богът каца в София

Шведската китарна легенда Ингви Малмстийн ще отбележи 40 години на сцената със специален концерт в София. Събитието ще се проведе на 10 август в клуб Joy Station и ще бъде част от световното му юбилейно турне, посветено на четири десетилетия безкомпромисно влияние в рок и метъл музиката. Бах. Антонио Вивалди. Джими Хендрикс. Пражката филхармония. И..

обновено на 04.08.25 в 10:19
Мирян Колев

Звуците на Малайзия

Warm Waves/"Топли вълни" е сантиментален албум, който включва теренни записи от пътуването на експерименталния музикант Мирян Колев до Малайзия през 2024 г.  Записани в обекта на ЮНЕСКО Джорджтаун и околностите на остров Пенанг, те улавят топли спомени в звук. Градските улици, плажовете, религиозните храмове, цикадите в джунглата, звуците на..

публикувано на 03.08.25 в 10:15

Програмата на Еврокласик ноктюрно от 1 до 15 август 2025

1 август Свири Оркестърът на Полското радио във Варшава с диригент Михаил Меринг. 3.00 часа – Рихард Вагнер (1813-1883), Зигфрид идилия. 3.22 часа – Йоханес Брамс (1833-1897), Вариации по тема от Хайдн, оп. 56а. 3.41 часа – Волфганг Амадеус Моцарт (1756-1791), Симфония № 36 в До мажор, K.425, "Линц". 4.10 часа – Йоханес Брамс (1833-1897), Клавирен..

публикувано на 31.07.25 в 09:25

Джаз по наследство – Вероника Вапирова и Международният джаз фестивал "Варненско лято"

Той е най-старият действащ джаз фестивал в България. Основан още през 1992-ра година от прочутия ни саксофонист и композитор Анатолий Вапиров, през годините Международният джаз фестивал "Варненско лято" се е превърнал в едно от най-устойчивите и обичани музикални събития в България. От няколко години дъщерята на Анатолий Вапиров – Вероника..

обновено на 30.07.25 в 17:28

Певицата Мона за силата и музиката, достъпна за хора, лишени от слух

Според проучвания едва 16% от изпълнителите в световен мащаб правят музиката си достъпна за глухата общност. Днес, в XXI век, технологиите дават своя принос за това чрез специални костюми, които възпроизвеждат вибрациите от ритъма така, че нечуващите да се потопят в него и да се наслаждават на живи концерти. Жестовият превод на текстовете на сцената..

публикувано на 30.07.25 в 12:45