Това твърди легендарното шведско сопрано. Критиците я наричат „неповторимо природно явление“. На 17 май 1918 година в селцето Вастра Каруп, на стотина километра от Малмьо е родена Биргит Нилсон. „Тя пее със съвършенството на новородено дете“, отбелязват в шведския печат. „Притежава безпогрешната вокална техника на самата природа, а гласът ѝ може да проникне зад каквато и да било звукова бариера, издигайки се до недостижими висини като почти заглушава оркестъра… Убеден съм, че това е възможно най-силният звук, издаван някога на сцената“ – удивлява се Карл Сюнбсон. Самата Биргит Нилсон внася още яснота по въпроса: „Винаги съм се усещала в свои води в драматичните роли. Там има предизвикателства! Не обичам да пея тихо и романтично, изнервям се…
А що се отнася до това, колко пъти съм умирала от любов на сцената: точно 209 пъти! Смятам, че това е световен рекорд“, твърди Биргит Нилсон. Факт е: 209 пъти знаменитата певица умира от любов на сцената като Изолда. Вагнеровите образи ѝ носят непомръкваща и днес слава! Виланд Вагнер пък едва ли не на колене изричал: „Г-жо Нилсон, какво искате да пеете в Байройт? Ще получите всяка роля!“ Биргит е на 36, когато стъпва за пръв път на митичната сцена в Меката на вагнерианците. През 1954 година пее Елза в „Лоенгрин“. Следват Брюнхилде и Зиглинде в „Пръстенът на нибелунга“, Елизабет от „Танхойзер“, Сента в „Летящият холандец“…
„Уникален бе не само гласът ѝ, но и самата физическа структура. Сякаш бе родена, за да пее Вагнер, драматичните роли на Верди и Рихард Щраус.
Именно фантастичната сила на нейните мускули ѝ позволява да достига подобни феноменални сценични подвизи“, отбелязва световната критика.
Наистина впечатляващи са подвизите на прочутото сопрано на територията на вагнеровото музикално наследство. През 1957 публиката в Ковънт Гардън има честта да приветства Биргит Нилсон като Брюнхилде в „Пръстенът на нибелунга“, а две години по-късно МЕТ на крака аплодира „откритието Нилсон като Изолда“, според заглавие в Ню Йорк Таймс. Така Биргит поема щафетата от Кирстен Флагстад и безапелационно се превръща в доминиращо вагнерово сопрано сред Втората световна война.
В съботната вечер ще се пренесем на Байройтския фестивал – изданието от 1966 година. Ще проследим второ действие на операта „Тристан и Изолда“ от Рихард Вагнер. Биргит Нилсон е Изолда, мецосопраното Криста Лудвиг – Брангена, а тенорът Волфганг Виндгасен – Тристан. Маестро Карл Бьом е на диригентския пулт на Байройтския фестивален оркестър.
Питат Биргит Нилсон дали е имала проблеми с гласа в този кошмарен ритъм, налаган безмилостно от импресарии, директори, диригенти… „Никога!“, е лаконичният отговор. „Никога не съм щадяла гласа си. Всъщност пеех прекалено много. Понякога в една седмица Саломе, Брюнхилде, Леонора от „Фиделио“ и разбира се Изолда… След подобен убийствен маратон с удоволствие изпивах чаша студена бира или пък малко ракия… Колегите ме гледаха изумени! Почти всички трепереха от страх при най-малък полъх на вятъра и с часове преди спектакъл не смееха да отронят и дума... Направо ги съжалявах горките… На мен пък дори отвратителният въздух на Ню Йорк не успя да навреди“, напомня Биргит Нилсон с непоправимото си чувство за хумор.
Ще погледнем и към другата култова роля на великата певица.
Роля, която ѝ отреди място в първата редица на световния оперен театър. Истински фурор, буквално взрив предизвика шведското сопрано с появата си като Турандот в Ла Скала през 1958 година. Откриват сезона в Милано, а критици и публика буквално са омагьосани! Ще си припомним легендарната регистрация на „Турандот“ от 1966 г. за EMI с Биргит Нилсон в главната роля. Партнират ѝ оперните величия – тенорът Франко Корели като Калаф и сопраното Рената Ското като Лиу. С участието на хора и оркестъра на Римската опера.
На диригентския пулт – Франческо Молинари-Прадели.
Съдържание на операта „Турандот“ от Пучини
Шведската китарна легенда Ингви Малмстийн ще отбележи 40 години на сцената със специален концерт в София. Събитието ще се проведе на 10 август в клуб Joy Station и ще бъде част от световното му юбилейно турне, посветено на четири десетилетия безкомпромисно влияние в рок и метъл музиката. Бах. Антонио Вивалди. Джими Хендрикс. Пражката филхармония. И..
Warm Waves/"Топли вълни" е сантиментален албум, който включва теренни записи от пътуването на експерименталния музикант Мирян Колев до Малайзия през 2024 г. Записани в обекта на ЮНЕСКО Джорджтаун и околностите на остров Пенанг, те улавят топли спомени в звук. Градските улици, плажовете, религиозните храмове, цикадите в джунглата, звуците на..
1 август Свири Оркестърът на Полското радио във Варшава с диригент Михаил Меринг. 3.00 часа – Рихард Вагнер (1813-1883), Зигфрид идилия. 3.22 часа – Йоханес Брамс (1833-1897), Вариации по тема от Хайдн, оп. 56а. 3.41 часа – Волфганг Амадеус Моцарт (1756-1791), Симфония № 36 в До мажор, K.425, "Линц". 4.10 часа – Йоханес Брамс (1833-1897), Клавирен..
Той е най-старият действащ джаз фестивал в България. Основан още през 1992-ра година от прочутия ни саксофонист и композитор Анатолий Вапиров, през годините Международният джаз фестивал "Варненско лято" се е превърнал в едно от най-устойчивите и обичани музикални събития в България. От няколко години дъщерята на Анатолий Вапиров – Вероника..
Според проучвания едва 16% от изпълнителите в световен мащаб правят музиката си достъпна за глухата общност. Днес, в XXI век, технологиите дават своя принос за това чрез специални костюми, които възпроизвеждат вибрациите от ритъма така, че нечуващите да се потопят в него и да се наслаждават на живи концерти. Жестовият превод на текстовете на сцената..
Съвременните диктатури, разпада на либералната демокрация и ролята на журналистите в борбата с пропагандата – коментира в "Мрежата" по програма "Христо..
Учени се заеха да създадат човешка ДНК от нулата. Това може само да ни накара да подкрепяме науката. За момента никой не планува създаване на..
Ако сте съвременни работещи родители и нямате наоколо баба да ви помага, сигурно често сте изпитвали нужда от подобна подкрепа на по-възрастен човек. Ето..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg