Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Средновековното мислене през погледа на Умберто Еко и на българската школа по средновековна философия

БНР Новини
Проф. Георги Каприев, Митко Новков и проф. Цочо Бояджиев (отляво надясно) в студиото на програма „Христо Ботев“
Снимка: Василена Мирчева

„Средновековното мислене“ – такъв фундаментален том се появи с избрани трудове на големия европейски мислител, философ, семиотик, писател, интелектуалец Умберто Еко. В него намират място както специализирани изследвания, така и научни съобщения, изяви на конференции и т.н. Над 1000-страничният том е в превод от италиански на Ина Кирякова и от латински на проф. Цочо Бояджиев.
Излизането на мащабното произведение дава повод на предаването „Премълчаната история“ да погледне към западното или, както е прието да се казва академично коректно, латинско-езичното Средновековие с проблемите при изследването му, но и към предразсъдъците, с които твърде често го товари нашето съвремие. В същото време ще поглеждаме с бистри очи и може би единствената философска школа в България – тази на медиевистиката, призната и тачена по цял свят.
Търсим къде се преплитат и къде се разминават проучванията и твърденията на Умберто Еко и на българските медиевисти, с какво допринася той и с какво те за разкриване на дълбините на „тъмното“ Средновековие, което в действителност съвсем не е толкова тъмно, колкото се опитват да го изкарат.
За всичко това, а и за още много други неща говорихме с проф. Цочо Бояджиев – създателят на българската медиевистична школа, и проф. Георги Каприев – неин двигател и един от най-дейните членове.




БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
От 1954 г. до днес Националният етнографски музей се помещава в източното крило на Двореца, където са били спалните стаи, приемните и личните кабинети на царското семейство.

Националният етнографски музей – пазител на българската идентичност: 1 епизод – Историята на НЕМ

В първия епизод ще ви разкажем за историята и проблемите със сградата на Националния етнографски музей към БАН. Музеят съществува, за да събира и изследва истории и предмети от бита на българина в миналото и настоящето. За поставянето на началото на музея и какво се случва с експонатите, разказва гл. ас. Иглика Мишкова. През 1892 година в София..

публикувано на 24.10.25 в 10:35

Лимузини на границата

Веселина и Георги Андонови от Гоце Делчев отглеждат говеда от породите лимузин и шароле в модернизирано стопанство в село Нова Ловча. Първоначално по наследство семейството е отглеждало зърнени култури и картофи, но една лоша година ги насочва към търговията, преди в крайна сметка да решат да купят животни от френската порода лимузин. Веселина е..

публикувано на 23.10.25 в 15:25
Гл.ас. д-р Димитър Атанасов

Широко участие в конференцията "Религия, образование, общество"

В научно-практическата конференция, организирана от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН от 17 до 19 октомври, с доклади се включиха над 51 участници от научни институти, университети, държавни институции, медии, неправителствени организации, частен сектор, религиозни дейци, учители. Предстои организаторите на..

публикувано на 23.10.25 в 08:10
Доц. Драгомир Дарданов

Живот по ръба на скалпела

Гостуването на доц. Драгомир Дарданов от болница "Лозенец" бе белязано от много прагматични и полезни послания. Младият лекар с две специалности – анатомия и хирургия, ни поведе по резонно стряскащия маршрут между операционната и живота. Специалистите-хиурзи са особен вид лекари – характерни са със своя радикализъм и почти винаги, при остри или дълго..

публикувано на 22.10.25 в 09:05

Световно изложение показва иновациите в областта на водорода в Хамбург

В Хамбург от 21 до 23 октомври се провежда Hydrogen Technology World Expo – най-голямото събитие в света, посветено на водорода. Учени, инженери, изследователи, политици и бизнес лидери се срещат в Хамбург, за да си сътрудничат и да ускорят водородната революция. Осем европейски журналисти, избрани чрез неотдавнашния конкурс на CLEW..

публикувано на 21.10.25 в 14:25