Покана за пътуване – от Ангола и Южна Африка до Ливан и Казахстан

Чуйте предаването

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Има моменти, когато наистина съжалявам, че не можете да видите събеседниците ми, защото Йова Станкова е много красива. Гостенката ми, обаче, може да се похвали не само с външен вид. Тя е израснала в Ангола, учила в Германия, живяла в Южна Африка, а сега се приспособява към италианските нрави край езерото Гарда. При тази географски пъстра биография не е чудно, че Йова говори английски, руски, френски, немски и напредва с италианския. Тя направи впечатление още с дебютния си роман „Галерия от светове” и се надява да е наследила частица от таланта на писателя Йордан Йовков, чиято потомка е. Но в "Покана за пътуване" тя разказва за странстванията си по света.

Никога не съм си представяла, че ще опитам някога прабългарското питие кумис. При това като го наливам в дървена гаванка с черпак в… ресторанта на петзвезден хотел. Но за моите приключения – след малко. Теодор Борисов и редовната си родолюбива рубрика „50 места от българската история отвъд България” отвежда до гроба на Хан Кубрат.

Чували сме, че Ливан е бил Швейцария на Близкия Изток. Местните показват патриотизъм като се кълнат, че красивата им страна е напълно безопасна и в столицата Бейрут се стреля само в определени дни от седмицата и то в отделни квартали. Щом кажете на близките си,че мечтаете да посетите Ливан, лицата им мигом добиват угрижен, дори панически вид.

Наистина ли е толкова страшно и защо си струва да се посети държавата на чиито герб има кедър, а президентът по конституция трябва да е християнин, запитахме Анелия Талиб.

При разговора с нея си припомних, че кедърът е символ на Ливан, а ние го свързваме главно със скъпите му за българите, но много вкусни ядки.

Възможно ли е идеята за една столица да бъде нарисувана върху салфетка и насред степите да се озовеш в Париж, Виена и Барселона? О, да! Видях го с очите си в Казахстан. Там където опитах прабългарския кумис.

Извадих късмета да попадна в казахстанската столица по време на празниците за 20-ата й годишнина. Онази салфетка, върху която президентът Нурсултан Назърбаев е нахвърлил плана на бъдещия град днес се пази в музея, а цяла плеяда световни архитекти са вложили таланта си в превръщането на малкия районен център Целиноград в Астана, което на казахски означава просто столица. Затова когато чуете „стария град” не си мислете, че ще видите сгради от времето, когато тук е била крепостта Ак Мола, разположена на Пътя на коприната. Класическите блокове –хрушчовки днес са облагородени със стенописи и кахлени декорации, а населението от един милион души се шири на 700 кв.км. Всъщност, безкрайната степ наоколо била един от аргументите столицата да се премести от Алмати – за да има накъде да се разраства.

Друг довод е разположението на Астана – точно в центъра на Казахстан, чиято територия е половината от площта на целия Европейски съюз. Средната възраст на жителите е 23 години. За младите семейства правителството строи евтини жилища като за старт в живота. Обемът на инвестициите в столицата е нараснал 30 пъти, а брутният регионален продукт - 90. Но когато преди да тръгна към Астана ми казаха, че градът прилича на Дубай, ама с повече зеленина, хич не им хванах вяра.

Благодарение на природните богатства на Казахстан – нефт, газ и уран, Астана се е превърнала в еталон за модерна архитектура. Подобният на юрта мол „Хан Шатир” е построен от прочутия архитект Норман Фостър. Търговският център разполога с динозавърски парк и плаж с пясък и вълни, на които може да се кара сърф.

Никой не минава през Астана без да се отбие във високата 150 метра кула Байтерек, в превод от казахски - топола. Сградата също е дело на Норман Фостър, както и пирамидата на Двореца на мира и съгласието. В дизайна й е залегнала легендата за магичната птица на щастието Самрук, която поставя яйце в клоните на познатото от фолклора Дърво на живота. Кулата символизира традициите, втъкани в основата на казахстанската държава, както и стремежът към технологичен прогрес.

Златното кълбо на върха й тежи 300 тона. Отгоре можете да разгледате Астана докъдето ви поглед стига, а вътре да видите символите на 17 религии. Не бива да пропускате и задължителния ритуал – да поставите длан в отливка от ръката на президента Назърбаев и да си намислите нещо. Местните се кълнат, че всяко желание се сбъдва.

Най-големият ми журналистически късмет, обаче бе възможността да присъствам на световната премиера на тържествената ода „Искрящата Астана”. Дори и без музиката, сградата на Държавния театър за опера и балет е архитектурна кантата. Построена е за три години от специалисти от 33 страни - албански зидари, френски интериорни дизайнери, италиански майстори по акустиката и германски инженери за сценичните машинарии. Резултатът е един от най-уникалните театри в света и най-мащабният в Централна Азия. Отвън постройката силно напомня Болшой театър, а залата - творчески прочит на Ла Скала. Само сцената е на площ 1500 квадратни метра, а целият театър с 60 гримьорни е над 3000. Фоайето е постлано с италиански мрамор, тежкият 150 тона кристален полилей е от Бохемия. Всичко това е съчетано с типични казахски мотиви и 3D стенописи. Тук са гастролирали световни звезди като Пласидо Доминго и Хосе Карерас, Анна Нетребко и Зубин Мета, Елена Образцова и Валерий Гергиев.

Още приключения с "Покана за пътуване" на страницата ни във Фейсбук

(Снимките от Казахстан в галерията са на Маги Гигова.)