Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

За чумната политика като научност

БНР Новини
Снимка: БГНЕС

Чумата в Странджа завъртя голямото колело на държавната машина и оттам очаквано изпаднаха няколко дребни шайби. За спокойствие на по-големите,  радост на протестиращите и медийна храна на зрителите. Част от мотивите на уволненията са и неразбории в селскостопанската ни политика, засега на ниво министерство. Нещо, което се знае и дискутира много преди странджанските събития.
След 2004 година, когато с южните ни съседи станахме братя по оръжие, граничната ограда, по-известна като кльона, беше оставена на милостта на времето. Тогава един от резовско ми рече, че тя е правена за хора, но пази от животни. Но оттогава управляващите решиха, че ще строят мостове, а не огради. Сега пак строим огради, но това е друга работа.
Министър рече, че речите на опозицията по митингите разколебали действията на изпълнителната власт. Т.е. дали има чума зависи от кресливостта на драпащите за поредна власт политспециалисти, а не от обективни лабораторни изследвания. Новост някак си в световната научна еволюция.
Чумата по дребните преживни животни е непозната за Евросъюза и доста сериозна в съседна Турция. Ние реално сме фронтова страна. Според остатъчните ветеринарни служби, в района са изпратени хора с голям опит. Да, но не и по тези болести. Които, както казахме, са нови за нас. Според Световната организация за здравеопазване по животните, заболяване убива 90% от заразените. Спасението е във ваксините. Те са еднократни струват по 25 цента. В Европа не съществуват, защото не е имало проблем. В Турция – да.
От министерските изявления  като че ли става ясно, че у нас и управляващите не вярват на специалистите, а на политиците. На кого тогава да вярват хората?





Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

От египетските папируси до съвременните методи: През историята на пластичната хирургия с д-р Мектубджян

В предаването Lege Artis разгледахме темата за пластичната и възстановителната хирургия с участието на д-р Рупен Мектубджян – специалист по пластично-възстановителна и естетична хирургия в болница „Вита“. В откровен разговор д-р Мектубджян проследи историческото развитие на тази специалност и очерта съвременните ѝ измерения. По думите..

обновено на 16.04.25 в 12:08

Ще останат ли децата без педиатрична грижа в Пета градска болница?

Петима от общо седемината педиатри в детското отделение на столичната общинска Пета градска болница "Княгиня Клементина" са подали оставки в знак на протест срещу ниските им възнаграждения, които не отговарят на увеличаващия се обем работа.  Те настояват за 50% увеличаване на заплатите, в противен случай отделението ще затвори поради липса на..

обновено на 16.04.25 в 11:18
Пораженията в църквата

"Света Неделя" – споменът за една трагедия, която беляза век

На 16 април 2025 г. се навършва точно един век от най-страшния терористичен акт в историята на България — атентатът в софийската катедрала "Света Неделя". По този повод в ефира на БНР, в предаването "Темата на деня коментираме", историкът проф. Момчил Методиев, ръководител на департамент "История" в Нов български университет, припомни ужасяващите..

публикувано на 16.04.25 в 10:32
Инж. Габриела Данаилова, директор на ПГ „Васил Левски“ в Горна Оряховица

На учителя с любов: инж. Габриела Данаилова

Семейството на Професионалната техническа гимназия "Васил Левски" в Горна Оряховица – най-старото професионално училище в област Велико Търново, гостува в "Семейно радио" в лицето на директорката инж. Габриела Данаилова. Поканата е отправена от ученици от випуск 1979 година – част от училищната рок банда "Андромеда". Какви професии усвояват и как се..

публикувано на 15.04.25 в 15:03

Образованието отново в спор: Колко дни да може да извинява родителят?

В последните дни българската образователна система отново се оказа в центъра на общественото внимание – този път поводът е предложението да бъде намален броят на дните, в които родителите могат да извиняват отсъствията на децата си по домашни причини. Само преди година Министерството на образованието и науката (МОН) увеличи този лимит от 10 на 15..

обновено на 15.04.25 в 12:31